Определение № 3525 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2490/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С частна жалба на П. Г. Г., чрез адв. Гр.В. и адв. Кр.Д., се обжалва определение № 2299 от 08.05.2025г. по гр.д. № 4305/2024г. на състав на ІІІ ГО на ВКС, в частта с която е оставена без разглеждане подадената от Г. насрещна касационна жалба против въззивно решение № 555/10.05.2024г. по в.гр.д.№ 2636/2023г. на Софийския апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че определението в атакуваната част е неправилно и необосновано и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба-Прокуратурата на РБ не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Производството по гр.д. № 4305/2024г. на ІІІ ГО на ВКС е било образувано по касационна жалба на Прокуратурата на РБ против решение № 555/10.05.2024г. по в.гр.д. №2636/2023г. на САС, в частта, с която е потвърдено решение № 3232/19.06.2023г. по гр. д. № 8253/2021г. на СГС за осъждане на Прокуратурата да плати на П. Г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020г. до окончателното плащане. В срока за отговор на касационната жалба (чл.287, ал.2 ГПК) Г. е подал насрещна касационна жалба против въззивното решение, в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 70 000 лева. С определението № 2299/08.05.2025г. по гр.д. № 4305/2024г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснал до касационно обжалване решението на САС по касационната жалба на Прокуратурата на РБ и е оставил без разглеждане насрещната касационна жалба на Г.. Съдът е изложил аргументи, че с оглед недопускане на касационното обжалване по основната касационна жалба и липсата на основание за разглеждането й по същество, на основание чл. 287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Въведената с чл.287, ал.4 ГПК обусловеност на разглеждането на насрещната жалба от разглеждането на касационната жалба изключва възможността насрещната касационна жалба да бъде предмет на самостоятелно касационно производство извън висящо производство по касационната жалба. Недопускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на насрещната касационна жалба на Г. и за по-нататъшно развитие на производството по нея. След като е оставил без разглеждане насрещната касационна жалба, предвид забраната на чл.287, ал.4 ГПК, съставът на ІІІ ГО е постановил законосъобразен съдебен акт. Доводите в частната жалба за очевидна неправилност на въззивното решение нямат никакво отношение към законосъобразността на обжалвания пред този състав на ВКС съдебен акт. Ако е считал решението за очевидно неправилно, частният жалбоподател е разполагал с правото да подаде касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, за да бъде извършена проверка от предходния състав в производството по чл. 288 ГПК за наличие на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. По изложените съображения този състав на ВКС приема, че определението на ІІІ ГО на ВКС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на IV ГО,