Решение № 6225 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. срещу Решение № 10992 от 09.12.2025г. по адм. дело № 512/2025г. на Административен съд Бургас, с което: 1. исковата молба срещу Министерство на вътрешните работи, в частта относно сумата от 600,32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от заплатени от ищеца здравни осигуровки за периода м. март – м. май 2020 г. е оставена без разглеждане и производството е прекратено в тази част; 2 са отхвърлени искове за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за нанесени неимуществени вреди и на обезщетение в размер на 7816, 46 лева за имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие на министъра на вътрешните работи за периода 11.03.2020 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.05.2020 г. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т. 2 и т.3 АПК. Счита, че съдът неправилно е определил кой е надлежният ответник в процеса. Изтъква, че е налице недопускане да изпълнява служебните си задължения, без значение от причините за това. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица, служители на ответника. По подробно развити съображения, моли за отмяна на решението и присъждане на претендираното обезщетение.Претендира разноски. Ответникът Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд Бургас е приел за установено от фактическа страна, че след като М. Г. Д. е уволнен дисциплинарно със заповед № 8121К-1069/15.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, посочената заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение № 3745/11.03.2020 г., постановено по адм.д. № 13659/2019 г. на Върховния административен съд. Заявлението за възстановяване на длъжността е подадено на 24.03.2020 г., но тъй като длъжността - директор ОДМВР Бургас не е била вакантна, е започнала процедура по преназначаване на друга вакантна длъжност. За целта на 31.03.2020г. са предприети действия за установяване на вакантните ръководни длъжности в МВР, след което на 15.4.2020г. е изготвен доклад за целта и предложено преназначаване; на същата дата е изпратена покана до М. Д. да се яви на 22.04.2020 г., за да му бъдат предложени вакантните ръководни длъжности и на посочената дата той е избрал длъжността „Заместник – началник II степен на Зонално жандармерийско управление - Бургас“, за която се изисква разрешен достъп до класифицирана информация ниво „Строго секретно“. На 27.04.2020 г. касационният жалбоподател е поискал издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, като на основание чл. 43, ал. 2 от ЗЗКИ попълнил съгласие за започване на процедура по специално проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно“. Последвала е докладна записка до министъра за преназначаването и на 21.05.2020 г. със Заповед № 8121К-6320 на Министъра на вътрешните работи М. Д. е преназначен на ръководна длъжност „Заместник – началник II степен на Зонално жандармерийско управление - Бургас“ към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Встъпването в длъжност е осъществено на 27.05.2020г., а разрешението за достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно“, необходимо за заемане на длъжността, е издадено на 01.06.2020 г. Във връзка с размера на претендираните обезщетения е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е кредитирано от съда, а във връзка с неимуществените вреди са събрани свидетелски показания. От правна страна съдът е приел иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на загуби поради платени здравни осигуровки за недопустим, поради образувано и висящо адм. дело № 410/2025 г. между същите страни и на същото основание в Административен съд Бургас. Поради това производството в тази част е прекратено. При служебна справка настоящата инстанция констатира, че по адм. дело 410/2025г. на Административен съд Бургас е постановено Решение № 3205/04.04.2026г., което не е влязло в сила. С посоченото решение съдът се е произнесъл по иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на заплатени от касатора здравни осигуровки, но в причинна връзка с отменената заповед за уволнение, а не с бездействие на министъра. По отношение на останалите искове, съдът е обсъдил чл. 232 от ЗМВР и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Наредбата/. Формирал е извод, че процедурата по чл. 232 ЗМВР по възстановяването на държавния служител от МВР на друга, равностойна длъжност, е проведена в разумен срок, като органи и служители на ответника не са бездействали, а по време на целия процесен период са извършвани правни действия по преназначаване на касатора на длъжност, която не е вакантна. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че не е налице бездействие на органи и длъжностни лица на ответника и без да обсъжда налице ли са вреди в причинно-следствена връзка с твърдяното бездействие е отхвърлил исковете. Решението, в частта, която има характер на определение, е неправилно. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК, на която се е позовал съдът, следва несъмнено да е установено наличието на друго висящо дело със същия предмет на спора. Предметът на спора се определя от твърденията и исканията на ищеца, което означава, че предметът на спора се определя от исковата молба и евентуалните и уточнения и изменения. Исковата молба не е приложена по делото, липсва и справка относно предмета и страните на по-рано образуваното дело. Това е достатъчно за отмяна на обжалваната част от решението. От останалите приложени съдебни книжа би могъл да се направи извод за наличие или липса на идентичност на предметите на споровете по двете дела, само ако съдебното решение по по-рано образуваното дело е допустимо и правилно, а то предстои да премине касационен контрол. Може обаче да се забележи, че искът за обезщетение по по-рано образуваното административно дело в Административен съд Бургас е разгледан на друго основание, а именно отменената заповед. Следователно и по този начин не може да се направи извод за идентичност в предмета на двете дела. Поради това прекратителното определение следва да бъде отменено и в тази част делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част решението е допустимо и правилно като краен резултат. Искът е предявен срещу процесуално легитимиран ответник – Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 205, ал.1 АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ. И от твърденията в исковата молба става ясно, а и действителните факти са такива, че заповедите за назначаване, за прекратяване на служебното правоотношение и за преназначаване са издадени от министъра на вътрешните работи. При служебните правоотношения страните по тях са орган по назначаването, който в случая е министърът, а не ОД на МВР, и съответно държавен служител, а не работодател и работник. Кой е съответният разпоредител с бюджетни средства в настоящото съдебно производство е без значение, тъй като при иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ релевантни са евентуално незаконосъобразно развилите се административни- служебни правоотношения, от които се твърди, че произтичат вредите. От самите твърдения в исковата молба става ясно, че страни по твърдяното служебно правоотношение, което не е своевременно възстановено, според ищеца, са именно министърът и държавният служител, което правилно е съобразено от съда при конституиране на надлежния ответник – Министерство на вътрешните работи. Решението е и правилно. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страните са имали възможност да упражнят процесуалните си права в съдебното производство. Фактическата обстановка е надлежно изяснена, въз основа на допустими и надлежно събрани и обсъдени доказателства. Съдът е изложил съответстващи на житейската и правна логика мотиви и правилно е приложил материалният закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не е налице една от първите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразно бездействие. Относно служебното правоотношение на касационния жалбоподател е приложим ЗМВР, който е специален по отношение на ЗОДОВ. Видовете обезщетения на държавните служители в МВР са изброени в ЗМВР, като претендираното не е сред изрично посочените от закона. Същевременно, обезщетенията неоснователно се търсят и в настоящото исково производство, тъй като липсва елемент от състава на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е счел, че не се установява бездействие от страна на органи и длъжностни лица при ответника, във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт - чл. 256 АПК. Осъществена е в разумни срокове дейност по преназначаване на служителя, която е завършила с благоприятен за него резултат, а именно преназначаване на вакантна длъжност, избрана от самия служител, и то преди още да е му е издадено изискуемото за заемане на длъжността разрешение за допуск до класифицирана информация. Неоснователни са касационните доводи, че от издаване на окончателното съдебно решение за отмяна на заповедта за уволнение за органа по назначаване възниква автоматично задължение за изпълнение на всички негови задължения по служебното правоотношение, защото тези доводи противоречат на нормативната уредба. Възстановяването на заеманата от държавния служител в МВР на друга "равностойна длъжност", тъй като заеманата до уволнението е заета, изисква: 1. С влязло в сила съдебно решение да е отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение; 2. В 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, лицето да се явява на служба и да желае да бъде възстановено на длъжността, от която е уволнено; 3. При справка от органа да се констатира, че предишната заемана длъжност е вакантна; 4. Ако се установи, че няма такава вакантна длъжност, на служителя да се отправи предложение за заемане на друга "равностойна длъжност" от същия орган на назначаване, което изисква уточняване на наличните длъжности; 5. Служителят да приеме да заеме длъжността, която му е предложена като равностойна. 6. Органът по назначаването да издаде заповед за преназначаване. В конкретната хипотеза всеки един от елементите от фактическия състав е реализиран във фактическата и правна действителност и е очевидно, при положение, че длъжността не е била вакантна и че се изисква издаване на допуск до класифицирана информация, което също предполага проучване, че целият този фактически състав не може да се осъществи в инструктивния едномесечен срок. Проведената процедура по възстановяване на друга длъжност по чл. 232 от Закона за Министерството на вътрешните работи не може да се приравни на бездействие. Процедурата по възстановяване на друга длъжност по чл. 232 ЗМВР и чл. 7 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР е завършила с положителен за лицето акт. Служителят е бил преназначен на равностойна длъжност при спазването на разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР. Не е налице бездействие, вследствие неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. По отношение настъпването на вредите и причинната връзка с твърдяното бездействие, касационната инстанция не може да се произнесе, тъй като по тях не се е произнесъл и първоинстанционният съд. Липсват мотиви на съда по тези елементи от фактическия състав на отговорността на държавата и липсата на тези мотиви не може да бъде компенсирана от касационната инстанция. Касае се за процесуално нарушение, но тъй като то не се отразява на крайния резултат от спора в случая, не се и отчита като съществено такова, което би било самостоятелно основание за отмяна на решението. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, с изключение на прекратителната му част. При този изход от спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,