Определение № 2626 от 14.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1656/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Ю. С. М., лично и като майка и законен представител на З. П. Г. и П. П. Г., чрез адв. К. обжалва определение № 1391/05.06.2024 г. по в.гр.д. 214/24 г., САС, 4 състав, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на ДП -96/16 г. по описа на РУ - Раковски. Излагат съображения относно предмета на делото – пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в резултат на ПТП, при което е настъпила смъртта на техния баща и лицето, с което първата ищца е живяла на съпружески начала, на основание чл. 432, ал. 1 от ГПК, като в хода на производството пред първоинстанционния съд били събрани доказателства относно наличието на всички релеавнтни факти. Делото било изяснено от фактическа страна и това не налагало събиране на други доказателства, вкл. не следвало да се изчаква влизане в сила на присъда по образуваното наказателно производство. Щяло вземането на ищците да се погаси по давност докато трае наказателният процес. Изчакването на наказателния процес, щяло да доведе до необосновано забавяне на производството по делото. Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД счита, че определението е законосъобразно. Оспорва изложените в частната жалба доводи. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е редовна, подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. За да спре производството по делото, на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК до приключване на разследване по ДП № 96/16 г., РУ – Раковски, въззивният съд е приел, че изложените обстоятелства в исковата молба, са относно факти, за които е образувано и разследване в досъдебно производство № 96/16 г. по описа на РУ-Раковски. Това е обусловило извод, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК и от преюдициалността на наказателното производство, зависи правилността на решението по образуваното пред въззивния съд дело. В случая е установено, че частните жалбоподатели са предявили искове срещу застраховател „ДЗИ – Общо застраховане“ АД относно заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от Д. П., управляващ т.а. „Форд Рейнджър“, застрахован при посоченото застрахователно дружество, на 12.05.2019 г., в землището на [населено място], общ. Раковски, м. К.“, като е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на П. З. Г., баща на З. М. и П. М., с когото ищцата Ю. С. М. е съжителствала на съпружески начала и от смъртта на Г., ищците са претърпели неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Твърди се и наличието на договор за застраховка по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, действащ към процесната дата, сключен относно управлението на посочения товарен автомобил с ответника по исковете. Установено е в хода на производството, че пред ОС – Пловдив е внесен обвинителен акт по ДП 96/19 г. В обвинителния акт е посочено, че Д. П. на 11/12.05.2019 г. в землището на [населено място], обл. Пловдив, управлявайки „Форд Рейнджър“ обв. П. не е реагирал своевременно на опасност от удар с пешеходците, намиращи се на различни места в нивата му, не съобразил обстоятелството, че няма видимост, поради късния част и поради невъзможността от безкрайно много варианти на посока и направление на движение както на автомобила му, така и на пешеходците, е допуснат ПТП с фатален изход за пострадалия П. Г., като бил нарушил чл. 5, ал.2, т. 1 от ЗДвП, защото не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице идентичност между обстоятелствата, въведени от ищците в гражданския процес, относно начина на настъпване на вредите, вредоносните противоправни действия, причинната връзка с настъпилата смърт на П. Г. и преживените от ищците болки и страдания и въведените в наказателния процес факти, така както са възприети от съда в посочения обвинителен акт. Видно от протокол № 911 от 11.07.2022 г. по нохд 574/22 г., по описа на ОС- Пловдив, съдът е производството по делото е върнато на ОП – Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в съдебна фаза. Така производството е върнато на ОП-Пловдив. Предвид предмета на производството пред гражданския съд – иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че при иск за реализиране на гражданската отговорност на автомобилистите е необходимо да се установи дали е налице престъпление, като влязлата в сила присъда, ще бъде задължителна на основание чл. 300 от ГПК за гражданския съд в производството по иск на пострадалите лица срещу застрахователя по отношение авторството на деянието, противоправността и виновността на дееца. Гражданският съд няма правомощия за установяване на факта на престъпление, инцидентно по повод на иска за вреди, извън предпоставките, предвидени в чл. 124, ал. 5 от ГПК. Когато не са налице предпоставките, предвидени в чл. 124, ал. 5 от ГПК и когато фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да се съобрази евентуалната присъда или решение на съда срещу деликвента. Съгласно трайната практика на ВКС, израз на която са определение № 2194 от 07.08.2024 г. по ч. т. д. № 1522/2024 г., ВКС, II ТО, определение № 60274/21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г. на І т. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на І т. о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., определение № 150/29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на І т. о., определение № 857/08.04.2024 г. по ч. т. д. № 450/2024 г., определение № 185/28.04.2022 г. по ч. т. д. № 745/2022 г. на ІІ т. о. ф актическият състав на извършено престъпление, би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. Съгласно задължителното разрешение в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., до приключване на наказателното производство срещу делинквента, гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК от 2007 г. С оглед установената идентичност между обстоятелствата, които са посочени в обвинителния акт и са предмет на наказателното производство и въведените в исковия процес обстоятелства, които са идентични, следва да се приеме, че установяването на престъпление по реда на наказателното производство е предпоставка, елемент от фактическия състав, подлежащ на доказване в гражданския процес. Ето защо изходът на наказателното производство е от значение за разрешаването на гражданскоправния спор между лицата, претърпели вреди от престъпното деяние и застрахователя, отговарящ за противоправните действия на деликвента. Неоснователно е, изложеното от частните жалбоподатели, оплакване, че вземанията им за обезщетения от деликта, ще се погасят по давност. При съдебно предявени вземания, както е прието и в посоченото тълкувателно решение, на основание чл. 115, б. б от ЗЗД, давността се прекъсва, относно съдебно предявената част от вземането. По силата на чл. 115 б. ж от ГПК давност не тече докато трае съдебният процес относно съдебно предявената част от вземането. Нормата на чл. 112 от ЗЗД не би била приложима с оглед влизането й в сила през 2021 г, тъй като деянието, което се твърди, че е вредоносно, е извършено през 2019 г. Изцяло на преценката на ищците е да предявят вземанията си в размерите, които според тях, следва да бъдат обезщетени. Неоснователен е аргументът, че при наличие на наказателно производство, независимо дали в досъдебна фаза или в съдебна факта, не може да се извърши преценка относно размера на вземанията за обезщетение. По изложените съображения, ВКС следва да потвърди постановеното от Апелативен съд – София определение. Върховният касационен съд на Р България