Определение № 3985 от 04.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4774/2023 г.

Производството е по реда на чл. 403 ГПК. По силата на т. 39 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени от Председателя на ВКС със Заповед № 645 от 19.07.2022 г., както и Разпореждане № 85 от 01.07.2024 г., компетентен да се произнесе по реда на чл. 403 ГПК е настоящият състав на ВКС. С Определение № 2445 от 10.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 3269/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., е спряно изпълнението на Влязлото в сила Решение № 262267 от 14.07.2021 г. по гр.д.№ 1644/ 2020 г. на РС – Варна до произнасяне на съда по подадена от М. Р. В. молба за отмяна. С Определение № 815 от 23.02.2024 г., постановено по настоящото дело и потвърдено с Определение № 3356 от 01.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 2150/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., подадената от М. Р. В. молба за отмяна е оставена без разглеждане. С молба вх.№ 14041 от 13.08.2024 г. молителката М. Р. В., гражданин на Нидерландия, чрез процесуален представител адвокат В. Д. от АК – С., е заявила искане (мотивирано от изхода на производството по настоящото дело) внесената като гаранция сума да бъде освободена и да бъде преведена по посочена от нея банкова сметка. Със Становище вх.№ 15013 от 03.09.2024 г. (п.кл. от 02.09.2024 г.) ответникът по молбата за отмяна - Я. А.Ф., гражданин на Нидерландия, чрез процесуален представител адвокат Д. Д. от АК – Варна е възразил срещу искането по реда на чл. 403, ал. 2, изр. 2 ГПК и е представил препис от искова молба с вх.№ 229085 от 11.07.2024 г. по описа на СРС. Твърди, че въз основа на нея е образувано гр.д.№ 41806/2024 г. по описа на СРС, 44 състав. За да се произнесе по направеното искане, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК, обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение, по своята правна същност представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД. В този случай липсва договор между страните по заложното правоотношение, поради което процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя (съда) са подчинени на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон. Съобразно тези правила, разяснени в мотивите към т. 2 от посоченото ТР, сумата, внесена като обезпечение може: 1) да бъде върната на залогодателя; 2) да бъде преведена по сметка на съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя при спазване на правилата на чл. 455, ал. 2 ГПК и Глава четиридесет и първа от ГПК; 3) да бъде задържана - в случаите, когато залогополучателят е предявил иск за обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на решението и 4) да бъде преведена в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК. По силата на чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК посочените правила намират приложение и в случаите, когато обезпечението е внесено, за да се постигне спиране на изпълнението на влязло в сила решение при подадена молба за неговата отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В разглеждания случай е налице третата от посочените по-горе хипотези. Спирането на изпълнението е постановено на 10.08.2023 г. по отношение на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен от Я. А. Ф. иск с правно основание чл. 108 ЗС. С предявената пред СРС искова молба с вх.№ 229085 от 11.07.2024 г. се претендира М. Р. В. да бъде осъдена да заплати на Я. А. Ф. сумата 33 000 лева, представляваща вреди от забавеното изпълнение на решението, формирана на база месечното обезщетение за лишаването от ползването на имота, въводът в който е предстояло да бъде извършен на 11.08.2023 г. - за период от 11 месеца, изтекъл след 10.08.2024 г. Така претендираната сума значително надхвърля размера на внесената гаранция. Така установените факти налагат извод, че са налице предпоставките сумата, внесена от М. Р. В. като гаранция по реда на чл. 309 ГПК, да бъде задържана, за да послужи като обезпечение на вредите от забавеното изпълнение на влязлото в сила решение по иска, предявен от Я. А. Ф.. Ето защо искането, заявено с молбата с вх.№ 14041 от 13.08.2024 г., следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение на Гражданската колегия