Определение № 10 от 16.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 26/2013 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение от 17.12.2012 г., постановено по НАХД № 1148/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, е прекратено производството по делото и е постановено то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Делото е било образувано пред Районен съд - Кюстендил по жалба на П. Г. П. срещу НП № 11010827/05.09.2012 г. на Директора на ДФИ – София (в определението за прекратяване номера на атакуваното постановление е посочен погрешно). Съдиите от Районен съд – Кюстендил са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 от НПК, по обстоятелствата, изложени в определенията за отвод. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК