Определение № 7043 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2026 г.

ВАСПето отделение24.06.2026 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №259 от 09.01.2026 г., по адм. дело № 45/2026 г. на Административен съд-Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. И. от [населено място], община Генерал Тошево подадена чрез процесуален представител, против Разпореждане №259 от 09.01.2026 г., по адм. дело № 45/2026 г. на Административен съд- Варна. В частната жалба най общо са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на оспореното разпореждане. Твърди, че практически съдът отказва правосъдие и защита срещу неправомерни, прекомерни, несъстоятелни и злоупотребяващи с власт действия на администрацията. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за разглеждане по същество. Претендира разноски. Ответникът – Началник на трето РУ към ОДМВР- Варна, редовно уведомен, не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане Административен съд Варна е отхвърлил искането на частния жалбоподател за установяване незаконосъобразността и прекратяване действията, извършвани от служители на Трето РУ-Варна при ОДМВР-Варна ,изразяващи се в претърсване на автомобил и извършване на личен обиск, които са без законово основание, без повод и при липса на осведомяване на лицето за причините за извършваните действия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния случай действията, за които съдът е сезиран са извършени от полицейски служители на 24.12.2025г. в гр. Варна, около 18 часа, в имот на бензиностанция „Метан Оазис“, на бул. „Цар Освободител“- изразяващи се в претърсване на автомобил и извършване на личен обиск на И., без законово основание, като за целта е съставен протокол по чл.81 ЗМВР. Съдът приема, че действията на полицейските служители са в изпълнение на функциите им по чл. 6 ЗМВР касаещи извършването на контролна и превантивна дейност по опазване на обществения ред и безопасността на движението- т.е. се основават на закона. По изложените съображения съдът е стигнал до извод, че тези действия не са лишени от законово основание и е отхвърлил жалбата. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че защитата по чл.250,ал.1 АПК- е защита от неюридически действия на административния орган, т.е. защита от фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и не са основани на административен акт. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че полицейските служители iа оказали съдействие на патрул на Пътна полиция по разпореждане на ОДЧ на Трето РУ. За извършената проверка на личните вещи и автомобил на В. И. е изготвен протокол по чл.81 ЗМВР, подписан от провереното лице „без възражения“. При така установената фактическа обстановка правилно и в съответствие с нормата на чл. 250 АПК първоинстанционният съд е счел, че извършените действия от страна на полицейските орани по извършване личен обиск и проверка на автомобила се основават на закона. Обоснован е и изводът на съда, че производство по чл.250 АПК не преценява законосъобразността на действията извършени въз основа на законови правомощия. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

Цитирани разпоредби

8