Определение № 231 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 641/2014 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и по чл.3 и 4б ЗДТ. Постъпила е молба с вх.№ 4427/13.05.2014 год., подадена от Л. С. К. и Г. К. К., представлявани от адвокатите Й. Г. и В. М. с искане да се допълни решение № 111 от 10.05.2014 год., постановено по настоящото дело с произнасяне по отношение разноските по делото. Постъпили са молби вх.№ 4469/13.05.2014 год. и вх.№ 4502/14.05.2014 год., подадени от Л. С. К. и Г. К. К. чрез пълномощници адвокатите Й. Г. и В. М. с искане да се върне внесена държавна такса по две молби за отмяна, производството по които е прекратено. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа молбите и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбите са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 111, постановено на 10.05.2014 год. по гр.дело № 641/2014 год. настоящият състав на основание чл.303, ал.1, т.5 и чл.304 ГПК е отменил влязлото в сила решение по гр.дело № 9101/2012 год. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти граждански състав като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд. В случая Върховният касационен съд не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, поради което с решението е възстановена висящността на спора и не е формирана като правна последица сила на пресъдено нещо. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, които са неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл.303 и чл.304 ГПК, поради което и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл.78 ГПК – в този смисъл т.4 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд. С влязло в сила на 20.12.2013 год. определение от 05.11.2013 год., постановено по гр.дело № 9101/2012 год. Пловдивският районен съд на основание чл.306 във връзка с чл.286 ГПК е върнал предшестващи молби за отмяна като нередовни, поради невписване: вх.№ 41999/10.09.2013 год., подадена от Л. С. К. и вх.№ 42561/13.09.2013 год., двете срещу влязлото в сила първоинстанционно решение от 24.06.2013 год. по посоченото дело. Представени са два броя платежни нареждания от 01.10.2013 год., според които всеки от молителите е внесъл по 215 лева държавна такса по тези молби за отмяна. Основанието за внасянето на държавна такса е отправяне на искане до съда за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, без то да е обвързано с очакван от вносителя (в случая вносителите) правен резултат. Разпоредбата на чл.4, б.”а” ЗДТ изрично предвижда, че държавна такса се заплаща по молби за отмяна, т.е. основанието за заплащането й е подаване на молба за отмяна до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено действие от страна на съда. В случая искането за връщане на таксите е мотивирано с връщане на молбите за отмяна, т.е. с прекратяване на производството по тях, при което конкретната причина (нередовността им с оглед нормата на чл.112, б.”к” ЗС) е без значение. По изложените съображения не са налице и предпоставките на чл.4б ЗДТ, според която недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение