Решение № 1468 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юриск. Д. Васева, в качеството на процесуален представител, срещу Решение № 1036/07.05.2025 г., постановено по адм. д. № 173/2025 г. на Административен съд (АС)– Кърджали, с което същият е осъдил НОИ да заплати на Х. Д. А., [ЕГН] от [населено място], на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане № 083-00-46-3/20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2025 г., както и направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 410 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Навежда се довод, че в КСО било изрично въведено правило за недължимост на разноски пред административните органи. Поддържа се, че адвокатската защита не е задължителна и ищецът е ангажирал адвокат по своя преценка. Излага се становище, че първоинстанционният съд не е съобразил нормата на чл. 120, ал. 2 КСО. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на размер на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна. В представена по делото допълнителна писмена молба излага подробни съображения по същество на оспорването. Ответникът – Х. Д. А., чрез адвокат М. Бозов, в представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и счита решението на АС-Кърджали за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че с Разпореждане №083-00-46-3/20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали на Х. Д. А., е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 24,71 лв. на ден. Недоволна от така определения размер, ищецът е обжалвал акта пред директора на ТП на НОИ – Кърджали чрез адвокат, като за целта е сключил Договор за правна защита и съдействие № 122/16.10.2024 г. с уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 500 лв. Жалбата срещу Разпореждане №083-00-46-3/20.09.2024 г. е била отхвърлена с №2153-08-298/11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ. С Решение № 335/06.02.2025 г. по адм. д. № 526/2024 г. АС– Кърджали отменя Решение №2153-08-298/11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №083-00-46-3/20.09.2024 г., и връща преписката за ново произнасяне. Решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. С процесното Решение № 1036/07.05.2025 г. по адм. д. № 173/2025 г. АС– Кърджали е приел, че разходът за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на Разпореждане № 083-00-46-3/20.09.2024 г. по административен ред представлява имуществена вреда, настъпила в пряка причинно-следствена връзка с издадения незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е възражението за недопустимост. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск и компетентността си по чл. 203 и сл. АПК. Наличието или липсата на материалноправни основания за уважаване на претенцията касае правилността, а не допустимостта на решението. Неоснователни са и възраженията за неправилност. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Разпореждането и решението, с което е потвърдено, са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни. Органът, който ги е издал, е административен орган, упражняващ властнически правомощия по КСО. Именно това обуславя приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Адвокатската защита в производството по чл. 117 КСО е нормална и обоснована грижа за защита на личните права, особено когато се касае за социалноосигурителни права. Издаването на незаконосъобразния акт е обусловило необходимостта от ангажиране на адвокат и извършване на разход. Реално ищецът не би понесъл този разход, ако незаконосъобразното решение не е било постановявано. Поради липса на специален ред за присъждане на разноски в административната фаза, лицето има право да търси репариране на вредата по реда на ЗОДОВ (в този смисъл е налице константна съдебна практика на ВАС Решение № 614 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм.д. № 5411/2025 г., III о., Решение № 473 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2025 г., III о., Решение № 348 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2026 г., III о. и др.). Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС № 6/2025 г. – ДВ, бр. 48/13.06.2025 г. от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Съгласно Решение № 22 от 31 октомври 1995 г. на Конституционния съд, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Според старата редакция на чл.120, ал.2 от КСО /Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г./ при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Неоснователно е и възражението, че съдът е трябвало да спре производството до произнасяне на Конституционният съд относно чл. 120, ал. 2 КСО. Нормата обоснова невъзможност за жалбоподателя при провеждането на административно обжалване на актове по реда на чл.117 от КСО/задължителния административен контрол/, да търси възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в това производство, респ. да го търси от административния орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че конкретният случай касае претенция за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, поради което приложими са разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, а не 120 от КСО. В случая дори и разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, /обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г./ да беше действаща към настоящия момент, същата не обосновава недължимост на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което не може да бъде споделено становището на касатора, че разноските за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване по административен ред на Разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доколкото, по аргумент от нормата на чл. 118, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от с.з., обжалването на разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, то ищцата, за да защити правото си, е трябвало да стори разноски за оспорването на процесното Разпореждане по административен ред. Действително, както е отбелязал касатора, правото на защита в пенсионните производства и в производствата, свързани с отпускане на парични обезщетения и помощи, не е обвързано с представляване от адвокат. Ангажирането на адвокат обаче е нормална и обоснована грижа по най-добрия и адекватен начин да се защитят правата или законните интереси на едно лице, когато те са нарушени или застрашени, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи и обезщетения по КСО. Правилно, в тази връзка, административният съд се е мотивирал, че издаденият незаконосъобразен административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна защита и съдействие. Ако този акт не беше издаден, лицето нямаше да има повод да потърси адвокатска защита. Доказано е наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат - необходимостта лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие, поради липса на специални юридически знания. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. По отношение на възражението на касатора относно размера на обезщетението, като определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, без съобразяване от първоинстанционния съд на приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и без отчитане на фактическата и правна сложност на делото, настоящата инстанция намира, че определеният размер на обезщетението за имуществена обезвреда отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на Исаева процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. Правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането от страна на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 125/23.05.2025 г., са в размер на 500 (петстотин) лева, чиято равностойността в евро възлиза на 255,65 (двеста петдесет и пет евро) и 65 е.ц. съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България. В случая, с оглед възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото не е прекомерно, и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение