Определение № 145 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на адв. М. Д. Цветкова- пълномощник на Г. В. Р., с искане за изменение на Решение № 11753/01.11.2024 г., постановено по адм. д. №2735/2024 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. Твърди се, че съдът не е присъдил всички разноски в полза на касатора, а такива са поискани, ведно с приложен списък на разноските по чл.80 ГПК. Ответната страна по молбата – директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- Варна, в писмено становище моли съда да не уважава молбата, намирайки я за недопустима, а в условията на евентуалност за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира искането за допълване на решението в частта за разноските за процесуално допустимо, съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, като подадено в едномесечния законоустановен срок и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение № 11753/01.11.2024 г., постановено по адм. д. №2735/2024 г., тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отменил Решение № 1663/27.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1882/2023 г. по описа на Административен съд– Варна и вместо него е постановил друго, с което е отменил Решение №2153-03-115/24.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]/01.06.2023 г. на длъжностното лице по чл.114, ал.5 КСО в ТП на НОИ- Варна. С решението е осъден националния осигурителен институт да заплати на Г. Р. разноски за двете съдебни инстанции в размер на 40 лева и на адв. М. Цветкова сума в размер на 500 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. От страна на адв.Цветкова са претендирани разноски с представен списък по чл.80 ГПК, докладвани в последното по делото заседание, които не са изрично индивидуализирани по своя размер, а единствено с посочено правно основание чл.38, ал.2 ЗА, придружени с договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023 г. Претендираните пред Върховния административен съд разноски са своевременно поискани, но не са присъдени от касационната инстанция в пълен обем, поради което, предвид изхода на спора, се дължат от ответника по касация още 500 лева разноски, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА и чл.143, ал.1 АПК и за първата съдебна Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК