Определение № 9601 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 8143 от 03.07.2026г., постановено по адм.д. № 1623/2026г. Административен съд - Пловдив, XVI -ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на К. П. К., с [ЕГН], с искане за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, за който с Решение № 47/01.08.2025 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност, и с искане прогласяване на нищожност на писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив, както и искането за отмяната на Акт за установяване на задължения № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив и писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив. С определението съдът е осъдил К. П. К., с [ЕГН] да заплати на Община Пловдив сума в размер на 66,47 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултска защита и е прекратил производството по адм.д. № 1623/2026г. на административен съд Пловдив. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от К. П. К., с [ЕГН], от гр.Пловдив, район „Централен“, [адрес], като частната жалба е приподписана от адв.А. Недев. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Пловдив е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Пловдив и да върне делото на съда за решаване на спора по същество. Алтернативно се поддържа искане в случай на неуважаване на жалбата, да се отмени определението в осъдителната част за разноските като неправилно. Ответникът по частната жалба главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив не е взел становище. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд - Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на К. П. К., с [ЕГН], с искане за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, за който с Решение № 47/01.08.2025 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност, и с искане прогласяване на нищожност на писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив, както и искането за отмяната на Акт за установяване на задължения № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив и писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив. С определението съдът е осъдил К. П. К., с [ЕГН] да заплати на Община Пловдив сума в размер на 66,47 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултска защита и е прекратил производството по адм.д. № 1623/2026г. на административен съд Пловдив. Първоинстанционният съд е описал много подробно цялата фактическа обстановка свързана с издаването на Акт за установяване на задължения № 1137-1/16.02.2022 г., връчването му на адреса, възлагането му за изпълнение и прочие. Описана е и фактическата обстановка по оспорването на този акт /стр.2 от определението/, начиная от подаването на жалба от К. К. до Административен съд – Пловдив, по която е образувано адм.д. № 868/2025г., прекратяването му и препращане подсъдност на горестоящия административен орган – директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив, постановяването от последния на решение № 47 от 01.08.2025г., с което жалбата на лицето е оставена без разглеждане и е указано, че решението може да се обжалва пред Административен съд – Пловдив. Отбелязано е, че въпросното решение е връчено на жалбоподателя чрез разписка № 2023 от 13.08.2025г. чрез адв.Недев, който е представил пълномощно от 29.07.2025г. На стр.3 от определението са описани и подадените от К. К. искания за отмяна или прогласяване нищожността на въпросния Акт за установяване на задължения № 1137-1/16.02.2022г. г., съответно от 27.08.2025г. и 26.03.2026г., разменената кореспонденция с администрацията, представеното удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив относно служебно прекратена регистрация на лек автомобил марка „Опел Аскона“, издаденото писмо изх. № 26П-1139/27.04.2026г. директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив е уведомил К. К., че във връзка с подаденото Заявление от 26.03.2026г. за прогласяване на нищожност на АУЗД№ 1137-1/16.02.2022г., следва да съобрази, че има произнасяне на директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив с Решение № 47/01.08.2025г., което е в изпълнение на съдебно определение по адм.д. № 868/2025г. на Административен съд Пловдив. Разяснени са му текстове от ЗМДТ. Посочено е, че като собственик на МПС и не е предприел законови действия. Отбелязано е, че писмото е съобщено на 05.05.2026г., видно от известие за доставяне ИДPS400003F8PNN. Първоинстанционният съд е посочил и това, че чрез Директор МДТ при Община Пловдив до Административен съд Пловдив Подадена е жалба с вх. № 26МДТ-1139-2 от 18.05.2025г. от К. К., чрез адв. Недев, по която е образувано настоящото административно дело 1623/2026г. по описа на Административен съд Пловдив. След подробното възпроизвеждане на фактите, първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на въпроса за допустимостта на жалбата. На първо място е посочено, че жалбата е насочена с искане за прогласяване на нищожност на АУЗД № 1137-1/16.02.2022г. (за който с Решение № 47/01.08.2025 г. на Директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност), както и на писмо с изх. № 26П-1139/27.04.2026г. директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив. Заявява се алтернативно искане за тяхната отмяна. Изложени са мотиви, че писмо с изх. № 26П-1139/27.04.2026г. директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив не е административен акт, с него директорът на Дирекция МДТ при Община Пловдив е уведомил лицето, че по искането му за обявяване на нищожност вече се е произнесъл с Решение № 47/01.08.2025 г., с което е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност. Отбелязано е, че писмото не е от категорията административни актове, които подлежат на съдебен контрол, тъй като с него К. е информиран за хронологията на цялата административна преписка, ведно с това, че по неговото искане за обявяване на нищожност на АУЗД вече има произнасяне. Направен е извод, че жалбата на К. срещу писмо с изх. № 26П-1139/27.04.2026г. директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК. На стр.5 от определението съдът се е занимал с въпроса за допустимостта на жалбата в частта й с която се иска прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, за който с Решение № 47/01.08.2025 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност. След повторно възпроизвеждане на фактите е прието, че актът е редовно връчен след проведена процедура по чл.32 ДОПК и като необжалван е влязъл в сила на 27. 04.2022г. На стр.6 и 7 от определението първоинстанционният съд е изложил много обстойни мотиви защо въпросният АУЗД е станал стабилен административен акт на 27.04.2022г., както и че неограниченото право да се иска прогласяване на нищожността му е упражнено с подаването на искане на 14.04.2025г., което е изпратено от съда за произнасяне на решаващия орган, който се е произнесъл с решение № 47 от 01.08.2025г., което не е било оспорено по съдебен ред в срока за обжалване. Този извод е изграден след детайлно излагане на правната рамка на издаването и оспорването на актовете за установяване на подобен род задължения, редът за оспорването им като нищожни и прочие, като са възпроизведени относимите разпоредби на АПК, ДОПК и ЗМДТ. На стр.8 от определението е направен анализ на връзката между административното и съдебното оспорване на актовете, в това число когато се иска прогласяването им за нищожни. Посочено е, че редът, регламентиран с чл. 149, ал. 5 от АПК, безспорно дава възможност за упражняване на правото да се иска нищожност, след изтичане на сроковете за обжалване за законосъобразност на актовете, но изисква спазване на сроковете за упражняване на това искане пред съда след приключване на административното обжалване пред решаващия орган. Добавено е, че противното би означавало, че лицето ще може неограничено във времето да иска обявяване на нищожност от решаващия орган и след това неограничено във времето от това произнасяне да иска обявяване на нищожност на същия този акт и от съда, което би било злоупотреба с права и това би засегнало общия принцип за стабилитет на административния акт, който е фундаментален принцип в административното право, за да се гарантира правната сигурност, стабилността на правоотношенията и защитата на придобитите от гражданите и организациите права. Направен е краен извод, че жалбата на К. в частта й, срещу АУЗД № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив с искане за обявяване на нищожност и отмяна, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на направено искане от ответната страна за присъждане на разноски е присъдено при условията на чл.161 ,ал.1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47евро. Определението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.З АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посоченото писмо с изх. № 26П-1139/27.04.2026г. директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив няма белезите на индивидуален административен акт и като такова не подлежи на оспорване.На отделен ред се поддържат оплаквания, че в противоречие със закона и основни принципи на правото първоинстанционният съд е приел, че искането за обявяване на нищожност на АУЗД № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив. В допълнение се поддържат и оплаквания за неправилност на определението в осъдителната част за разноските. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от К. П. К., с [ЕГН], с искане за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, за който с Решение № 47/01.08.2025 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност, и с искане прогласяване на нищожност на писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив, както и искането за отмяната на Акт за установяване на задължения № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив и писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив. По изложените по горе мотиви първоинстанцинният съд е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, като е изложил съответните мотиви. Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. По отношение на прекратителната част по жалбата в частта, в която се оспорва писмо с изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив следва да бъде посочено следното: Съгласно чл.145,ал.2, т.1 АПК, на оспорване подлежи първоначалният административен акт. Легалното определение на понятието индивидуален административен акт е дадено в чл.21,ал.1 АПК и според него индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая индивидуален административен акт съставлява Акт за установяване на задължения № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, с която на жалбоподател са установени задължения за данък върху превозните средства. Въпросното писмо изх. № 26МДТ-1139-1/27.04.2026г. на директор Дирекция МДТ при Община Пловдив не поражда права или задължения за жалбоподателя, а само възпроизвежда развилите се отношение между страните във връзка с поредното искане на жалбоподателя за прогласяване на нищожност на АУЗД. Поради това правилно административният съд е приел, че е налице хипотеза по чл.159,т.1 АПК и жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на прекратителната част по жалбата в частта, в която се иска прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 1137-1/16.02.2022 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, за който с Решение № 47/01.08.2025 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност, следва да бъде посочено следното: Принципно по делото няма спор относно издаването, връчването и проведените до подаването на жалбата/тази по първоинстанционното дело/ действия по оспорване на АУЗД, в това число и искане за прогласяване на нищожност на същия. Спорът между страните дали е може да бъде проведено следващо искане за прогласяване на нищожност на акта на друго правно основание. Даденият от първоинстанционният съд отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и при коректно и правилно тълкуване на материалния и процесуалния закон. Нормата на чл.149,ал.5 АПК определя, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Това, че законът не поставя ограничение относно времето, в което може да иска нищожност на акта, не означава, че административните актове могат да бъдат оспорвани като нищожни многократно. Аргументи в тази насока следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл.177,ал.3 АПК, според която решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. След като в случая са налице данни, че от страна на жалбоподателя е проведено оспорване за нищожност на посочения АУЗД, то правилно е прието от първоинстанционния съд, че е недопустимо повторно искане за неговото прогласяване за нищожност. В тази насока при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно и мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на жалбоподателя за неправилност на определението на административния съд в осъдителната му част за разноските. При условията на чл.143,ал.3 АПК ответникът има право на разноски, в случаите когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, какъвто е настоящия случай. Юрисконсултското възнаграждение е определено при спазване на нормите на ЗПП във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ. В допълнение следва да бъде посочено, че една от функциите на отговорността за разноски е и възпираща – от ненужното водене на неоснователни процеси от типа на процесния. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,