Определение № 5452 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 вр. с чл. 306, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. М. А. с искане за отмяна на определение № 115/07.03.2024г. по гр.д.№ 194/23г. по описа на ОС Кърджали, с което е върната молбата й за отмяна на влязло в сила съдебно определение. Жалбоподателката твърди, че е изпълнила указанията на първоинстанционния съд по редовността на подадената молба за отмяна и атакуваното определение е неправилно. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение,съобрази следното: ОС Кърджали е осъществил като първоинстанционен съд проверка за редовността на подадената от А.А. молба вх.№ 2253/07.02.2024г. Констатирал е, че тя не съдържа изложение, позволяващо квалификация по някое от основанията на чл. 303 ГПК, дал е съответни указания и поради неизпълнението им е върнал молбата с атакувания акт, озаглавен „ определение“, но по същността си представляващ разпореждане. Искането на А.А. по молба вх.№ 2253/07.02.2024г. е за отмяна на влязло в сила определение № 77/08.01.2024г. по гр.д.№ 5379/23г. по описа на ВКС, ІV ГО. С него е потвърдено разпореждане на Апелативен съд Пловдив за връщане на подадената от А. частна касационна жалба срещу определение на АС Пловдив от 04.07.23г. по в.ч.гр.д.№ 350/23г., с което е било потвърдено първоинстанционно определение на ОС Хасково за изпращане по подсъдност на повдигнатия от А. исков спор на ОС Кърджали. Съгласно приетото в т.6 на ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба на А., влязло в сила с постановяване на необжалваемото определение № 77/08.01.2024г. по гр.д.№ 5379/23г. ВКС, ІV ГО, не попада в цитираното изключение, поради което искането за разглеждането му по реда на чл.307 и сл.ГПК е недопустимо. В тази връзка и без значение, че молителката не е изпълнила указанията на първоинстанционния съд да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, атакуваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното, съдът