Определение № 489 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3928/2020 г.

Производството е образувано е по частна жалба вх.№ 1188/ 23.01.2020 г. на Р. Л. Х. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 6273/ 2018 г., с което съдът е постановил Р. Х. да се счита уведомен за постановеното по делото решение от 02.09.2019 г. на основание чл.41 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Разпорежданията на съда, които не преграждат развитието на делото, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. От такова естество е и разпореждането, с което съдът постановява по делото да бъде приложено като редовно връчено съобщение до страна, която отсъства повече от месец от адреса, който е посочила по делото, без да уведоми съда за новия си адрес. Това разпореждане не прегражда по-нататъшния ход на делото и не може да се обжалва самостоятелно, тъй като страната може да подаде касационна жалба срещу решението, за което е уведомена по реда на чл.41 ал.2 ГПК. Едва ако тази жалба бъде върната като просрочена може да се проверява законосъобразността на действията на съда по връчването на съобщенията, в производството по обжалване на акта за връщане. Частният жалбоподател обаче не е подал касационна жалба срещу въззивното решение, а разпореждането по чл.41 ал.2 ГПК не е акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд