Определение № 1542 от 01.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2442/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на Р. Ж. Б. и на „Юробанк България“ АД срещу определение № 16047 от 26.08.2025г. по в.гр.д. № 9873/2024г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което са оставени без уважение молбите по чл. 248 от ГПК на всяка от страните за изменение на постановеното по делото решение № 2833 от 09.05.2025г. в частта на разноските – присъдените в полза на банката 600 лева разноски за осъществено процесуално представителство от адвокат във въззивното производство. Оплакванията на жалбоподателя Р. Ж. Б. са, че няма доказателства за плащане на възнаграждението, както и че то е прекомерно, а тези на „Юробанк България“ АД – за занижен размер на присъденото възнаграждение, което следва да бъде в пълния си размер от 1 000 лева, съответен на Наредба № 1 от 09.07.2004г., ползваща се за ориентир. Оплакванията в голямата си част са идентични с тези, изложени в молбите на страните по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските. Всяка от страните оспорва частната жалба на другата страна като неоснователна. Частните жалби са допустими. Те са подадени срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лица с интерес от обжалването и имат съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбите са неоснователни. Производството по в.гр.д. № 9873/2024г. на Софийски градски съд ІV-Г въззивен състав, е било образувано въз основа на въззивна жалба на Р. Ж. Б. срещу решение № 3723 от 29.02.2024г. по гр.д. № 57512/2022г. на Софийски районен съд, 39 състав. С решението е бил отхвърлен искът на жалбоподателя срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване за нищожно на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК на решение № 1689 от 20.10.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, в частта на разпределените разноски. С решението по т.д. № 2424/2013г. Р. Ж. Б. е бил осъден, заедно с още пет търговски дружества, да заплати на „Юробанк България“ АД разноски в заповедното и исковото производство от общо 24 743. 15 лева, сбор съответно от сумите 11 968. 80 лева и 12 774. 35 лева. Предмет на въззивното производство пред Софийски градски съд ІV-Г въззивен състав, е била също въззивна жалба на Р. Ж. Б. срещу решение № 7443 от 23.04.2024г. по гр.д. № 57512/2022г. на Софийски районен съд, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 250 от ГПК за допълване на решението от 29.02.2024г., както и инкорпорираната в нея частна жалба срещу решението от 23.04.2024г., с характер на определение, за отхвърляне на молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението от 29.02.2024г. в частта на разноските – отмяна на присъдените в полза на „Юробанк България“ АД 1 200 лева разноски за адвокат с ДДС. По постъпилите две жалби от името на „Юробанк България“ АД са били подадени отговори. След проведено едно открито съдебно заседание, без да бъдат сочени, представяни и събирани нови доказателства от никоя от страните, делото е било обявено за решаване. В срок страните са представили писмени бележки. С решение № 2833 от 09.05.2025г. по в.гр.д. № 9873/2024г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, двете първоинстанционни решения са били изцяло потвърдени. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд от страна на банката са били претендирани разноски - 1 000 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024г., платими, съгласно отбелязването в договора, по банков път. За плащането е било представено платежно нареждане за кредитен превод от 29.10.2024г. От исканите разноски за адвокат във въззивното производство с решението от 09.05.2024г. са били присъдени 600 лева. За основателно е било прието възражението на Р. Ж. Б. за прекомерност на платеното от банката възнаграждение. И от двете страни са постъпили молби по чл. 248 от ГПК за изменението на решението от 09.05.2024г. в частта на определените за плащане разноски във въззивното производство. Банката е поискала присъждане на пълните претендирани 1 000 лева по съображения, че не е било съобразено необходимото време за работа по делото, разходите на адвоката и присъжданите суми по сходни производства. Р. Ж. Б. е посочил, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като не е доказано плащането на такова възнаграждение, както и размерът му е завишен. С определение № 16047 от 26.08.2025г. по в.гр.д. № 9873/2024г. молбите по чл. 248 от ГПК са били оставени без уважение. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че плащането на сумата от 1 000 лева за възнаграждението е доказано. Платежното нареждане от 29.10.2024г. е било заведено в платежната система под уникален регистрационен номер 100/101/49950044 и в него е било посочено, че е изпълнено на 29.10.2024г. Банковият документ за задължаване на сметката на страната-платец на адвокатско възнаграждение, се ползва с доказателствена сила за плащане на задължението, щом процесуалният представител не оспорва получаването на сумата. По отношение адвокатското възнаграждение страни по облигационната сделка, към която е приложим чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, са съответната страната и адвокатът, а не другата страна по делото. Аналогично е потвърждаването на факта на плащането в договора за правна помощ, когато то не е уговорено по банков път. Относно сумата на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение (600 лева) от въззивния съд е било прието, че такова възнаграждение съответства на извършените от представителя на банката процесуални действия. Те са се изчерпвали с подаване на отговор на въззивната жалба, представителство в едно открито съдебно заседание и депозиране на писмена защита. Липсвало е съдебно дирене, фактическата сложност на делото е била ниска, а правната - в рамките на обичайната при въззивна проверка по искове за нищожност на съдебен акт. Възнаграждението, според въззивния съд, е съответствало на обичайното за такива случаи. Направена е била съпоставка с присъденото възнаграждение за първоинстанционното производство (1 200 лева с ДДС), но в което са били проведени четири открити съдебни заседания и събрани значителен брой писмени доказателства. При тези установени обстоятелства настоящият съдебен състав споделя извода на Софийски градски съд, че не е имало основание за определяне на размер на адвокатско възнаграждение за осъщественото в полза на „Юробанк България“ АД процесуално представителство във въззивното производство в размер над или под присъдените 600 лева. Възнаграждение в този размер се явява справедливо и обосновано, съответно на изискването на чл. 36 от ЗА в редакцията на разпоредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (15.10.2024г.), въз основа на който се претендират разноските. То адекватно остойностява труда на адвоката, като съобразява конкретните му действия в образуваното въззивно производство, съответно на сложността на делото, както и материалния интерес на защитаваната страна. По-конкретно при материален интерес от 4 123. 86 лева (1/6 от размера на разноските по решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, чиято нищожност се е искало да бъде прогласена), възнаграждението се явява повече от 10% от него. Искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК, предмет на делото, по правило не се отличава с фактическа и правна сложност, но такава не е и липсвала, а е имало и подадена молба по чл. 250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение. Във въззивното производство процесуалният представител на банката е представил отговор на две въззивни жалби, банката е била представлявана в проведеното открито съдебно заседание, макар и само едно, след което по същество на спора са били представени писмени бележки, макар в потвърждение на вече направените оспорвания, доводи и възражения и при липса на нови доказателства и обстоятелства. Адвокатското възнаграждение от 600 лева е било малко повече от 1/2 от определеното в първоинстанционното производство (1 000 лева без ДДС), но това производство е продължило по-дълго, с проведени повече на брой открити съдебни заседания, в които адвокатът на банката е участвал, и по време на които са били събирани доказателства. По делото от страна на банката се поддържа приложимост на действалата в периода Наредба № 1 от 09.07.2004г. и предвидените в нея минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав не се счита обвързан с фиксираните в наредбата възнаграждения. Тя не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията (решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71)). Относими са, съгласно посоченото по-горе, правната и фактическа сложност на спора, конкретните извършени от адвоката действия и материалния интерес по делото. При определянето на възнаграждението за адвокат във въззивното производство не се съобразяват процесуалните действия във връзка с оспорването от Р. Ж. Б. на определеното в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение (постъпилата жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да измени решението си от 29.02.2024г. в частта на разноските). Съгласно трайно установената практика на ВКС разноски в производството по чл. 248 от ГПК не се присъждат. В този смисъл са определение № 1411 от 28.12.2023г. по ч.т.д. № 1880/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 3186 от 29.11.2024г. по ч.т.д. № 1924/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Изцяло споделими са изводите на първоинстанционния съд за доказаност на плащането на сумата на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция въз основа на представения документ преводно нареждане за кредитен превод от 29.10.2024г. Той обективира нареждане за прехвърлянето на средства от сметка на страната по сметка на адвоката и е предназначен за изпълнение на превода. При липса на оспорване на това изпълнение от адвоката, плащането следва да бъде счетено за доказано. Тези изводи съответстват на трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 400 от 09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 70 от 30.03.2022г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 303 от 15.07.2022г. по ч. т. д. № 1398/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 766 от 11.03.2025г. т.д. № 1129/2024г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. С оглед изложеното частните жалби по делото следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното съдът