Определение № 2962 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2352/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Специални полимери“ ООД срещу определение № 1981/07.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1153/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено постановеното по делото определение № 1456 от 12.06.2024 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден по реда на чл.248, ал.1 ГПК да заплати на Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б. разноски в размер на 2000 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, тъй като същият е постановен по реда на чл.248 ГПК във връзка с определение на САС, срещу което е подадена частна касационна жалба. Ответниците по частната жалба Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б. не са подали писмен отговор. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 1456/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1153/2024 г. на САС е потвърдено определение № 994/12.03.2024г. по т.д. № 289/2023 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на „Специални полимери“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С молба с вх. № 17786/28.06.2024 г., подадена от Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б., е поискано допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, с присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. С обжалваното пред настоящия състав определение САС е приел молбата за основателна, тъй като с оглед изхода на делото се дължат разноски на ответната страна по частната жалба на „Специални полимери“ ООД, по която е образувано въззивното производство. Частната жалба е основателна. Производството по ч. гр.д. № 1153/2024 г. на САС се е развило по частна жалба срещу определение на СГС по чл.248 ГПК. Неправилен е изводът на въззивния съд, че в производството по разноските страните си дължат разноски. Константна е практиката на ВКС /определение № 52/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, I г.о., определение № 371/02.10.2019 г. по гр.д. № 4383/2018г. на ВКС, III г.о. и цитираните в тях съдебни актове/, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат предвид несамостоятелния му характер и с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, според която разноски се присъждат с акта, с който приключва производството в съответната инстанция, като се визира производството по главния спор. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК има за свой предмет заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Касае се за определение, с което не се слага край на съдебното производство, а за такова по специалния ред на чл. 248 ГПК, еднократно и по изключение, допускащо или недопускащо изменение или допълване на вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на което изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. След като не следва да се присъждат разноски в самото производство по чл.248 ГПК, то е изключена възможността за генериране на нови разноски в производство по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК, респ. присъждане на такива. Предвид изложеното обжалваното определение на САС следва да се отмени и молбата по чл.248 ГПК на Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б. да се остави без уважение. Водим от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение