Определение № 50012 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2074/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано е по молба с вх. № 50924/21.05.2025 г. на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], с която се иска освобождаване на внесените по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК суми 164163.84 лв. и 12628 лв. (общо 176791.84 лв.) чрез превеждането им по посочена от молителя банкова сметка. От насрещните по молбата страни - Ю. И. Т. лично и като майка и законен представител на децата си – Т. Д. Т. и И. Ю. И. – е постъпило становище, с което се заявява, че не се противопоставят на молбата поради пълното удовлетворяване на претенциите им към застрахователя. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По сметка за обезпечения на ВКС са постъпили на 14.07.2022 г. сумата 164163.84 лв. и сумата 12628 лв. с две отделни преводни нареждания от съответно 12.07.2022 г. и 13.07.2022 г. за спиране, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на въззивно решение № 331 от 29.06.2022 г. по т. дело № 840/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. С определение № 320/14.07.2022 г. по ч.т.д. № 1579/2022 г. на ВКС, I т.о. е спряно изпълнението на цитираното въззивно решение до приключване на касационното производство. С определение № 50428/16.06.2023 г. по т.д. № 2074/2022 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. Към 04.06.2025 г. сумите са налични по специалната набирателна сметка на ВКС за обезпеченията. Съгласно чл. 82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, на която са станали изискуеми. Молителят „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] е внесъл по сметка на ВКС сумата 176791.84 лв. като обезпечение по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението на постановено срещу него осъдително въззивно решение, което не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 16.06.2023 г. Според разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, изискуемостта на вземането за освобождаване на внесени като гаранции суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съответното съдебно производство. Лицата, в чиято полза е присъдено вземането, са предприели действия за удовлетворяване от сумата на обезпечението, като настоящият молител е погасил задължението си, като е превел дължимата на кредиторите суми по образувано за принудителното събиране на вземането изпълнително дело, доказателства за което представя с настоящата си молба- платежно нареждане от 31.08.2023г./ окончателно погасяване на дълга по образуваното изпълнително дело/. Следователно, с оглед плащането на всички присъдени в полза на Ю. И. Т. лично и като майка и законен представител на децата си – Т. Д. Т. и И. Ю. И. суми / през 2022г./, следва да се приеме, че е отпаднало основанието за обезпечаване изпълнението на вземането. Същевременно обаче, искането е направено след изтичане на едногодишния срок по чл. 82 ГПК/ като на молителят настоящият състав е дал многократно възможности да установи спазването му/,считано от настъпване изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията, съгласно даденото принципно разрешение в съобразителната част към т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в рамките на който молителят е могъл да упражни правото си да поиска връщане на внесената като обезпечение сума. Едногодишният срок по чл. 82 ГПК е започнал да тече от 16.06.2023 г. и е изтекъл на 16.06.2024 г. След последния посочен момент застрахователят не е носител на правото на възстановяване на внесената на основание чл. 282, ал. 2 ГПК гаранция. Настоящата молба за връщане на внесената гаранция е подадена едва на 20.05.2025 г. по пощата, т.е. извън рамките на този срок, поради което сумата по гаранцията следва да се внесе в приход на държавния бюджет. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение