Решение № 80 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 832/2012 г.

Решение № 80 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 832/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1471 от 18.12.2012 г., постановено по настоящото дело № 832/2012 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 100 от 26.03.2012 г. по в. гр. д. № 88/2012 г. с което е отменено решение № 4264 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 371/2011 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права и задължения по отношение на роденото от брака дете Г. на бащата В. Г. А. и в частта относно режима на лични отношения и издръжката, и с въззивното решение упражняването на родителските права е предоставено на майката Мария Д. А., на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да му заплаща 100 лв. месечна издръжка. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/74 г. относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките относно децата. Ответницата по касация Мария Д. А. от [населено място] чрез пълномощника си адв. М. М. моли решението да се остави в сила и да й се присъдят разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: В. съд е постановил родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете Г., [дата на раждане], да се упражняват от майката Мария Д., по съображения, че базовите потребности на детето от дом, храна и облекло са осигурени от майката в новото й местоживеене в [населено място]. Действително към момента на постановяване на първоинстанционното решение майката е била безработна, но от представените пред въззивната инстанция доказателства се установява, че същата е започнала работа в [населено място]. Съдът е приел, че детето се е адаптирало и социализирало в новия си клас в ОУ "Д. Т." в [населено място], като нормално общува с всички деца. К. моли въззивното решение да се отмени и родителските права да бъдат предоставени на него. Излага доводи, че съдът не е обсъдил съществени обстоятелства относно предоставяне упражняването на родителските права и не е преценил интересите на детето в съответствие с дадените в ППВС № 1/74 г. указания, а именно родителските качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания и трудови навици, социалното обкръжение и битови условия, привързаност между деца и родители, помощ от трети лица. Съдът не е съобразил, че детето е изведено и откъснато от своята обичайна и трайно установена среда, поставено е в съвсем нова и чужда среда, в друго населено място, ново училище и живее в дома на чужд човек, като не е изяснено доколко съжителството с новия приятел на майката е в интерес на детето. Жалбата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че през време на брака родителите заедно с детето Г. са живели в дома на бащата и неговите родители, на втория етаж на къщата им в [населено място]. По време на фактическата раздяла, около година и половина детето е живяло с майката в дома на нейните родители в същия град, като е продължило да поддържа контактите с баща си и неговите родители, често е прекарвало почивните дни при баща си с преспиване. Детето е посещавало училище в [населено място], имало е много приятели, чувствало се е добре в това обкръжение от близки родственици, съученици и приятели. За учебната 2011/2012 г. внезапно за самото него и бащата то е било преместено да учи във втори клас в [населено място] и да живее в дома на приятеля на майката, в неговото жилище. Видно от социалния доклад материалните условия в жилището са добри, но същественият въпрос е дали в този случай са охранени в достатъчна степен интересите на детето. По този въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 128 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 795/2011 г. IV г. о. ВКС, с което е прието, че когато родителят, на когото е възложено да упражнява родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете, заживее на съпружески начала с друго лице, би могло и да са задоволени жилищните нужди на родителя, но конкубинът няма отговорности и задължения към детето, неговите потребности не са охранени и по този начин интересът му не е защитен. С оглед интересите на детето нуждата от жилище трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане и сигурна и стабилна среда на живот. Предвид изложеното ВКС намира, че въззивното решение не е съобразено със задължителните указания, дадени в ППВС № 1/74 г., раздел II, относно обстоятелствата, които имат правно значение за предоставяне упражняването на родителските права, както и с посочената по-горе съдебна практика. Липсва задълбочен анализ на социалното обкръжение в което е поставено детето с внезапното преместване на майката в [населено място] в дома на приятеля й, сравнение между жилищно-битовите условия и помощта на трети лица в единия и в другия случай, привързаността на детето към родителите и към средата, в която е отглеждано до този момент. Съгласно дадените в посоченото постановление указания, от значение за предоставяне упражняването на родителските права на единия съпруг след развода, са освен полът и възрастта на детето, също така и социалната среда, в която предстои то да живее, обкръжението от членовете на новото семейство, в което ще живее с родителя. Този критерии е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. На детето трябва да се осигури здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането му като личност, с правилни нравствени разбирания и добро поведение в обществото и семейството. В случая за тези обстоятелства не са събрани и достатъчно доказателства. Действително съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от заявените в жалбата оплаквания когато проверява правилността на решението, а чл. 266 ГПК ограничава правомощията на въззивния съд относно събирането на нови доказателства само до хипотезите на ал. 2. Тези правила обаче са неприложими когато се касае за прилагане на установена в публичен интерес материалноправна норма. Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Ако констатира наличието на доказателства за правнорелевантни факти, съдът може да постанови събирането им и без доказателствено искане на страната, както и да събере доказателства, за които страната не е направила искането своевременно. В този случай не е необходимо спазване на формата на исканията, нито настъпва преклузия, тъй като съдът осъществява функции в защита на публичен интерес. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което следва да се укаже на страните да ангажират доказателства относно изложените по-горе правнозначими обстоятелства, свързани с упражняването на родителските права, а при необходимост съдът следва да събере такива доказателства и служебно. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение