Определение № 3617 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2025 г.

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. №12587/04.07.2025г. на Я. Ю. А., чрез адв. Б., за определяне на срок при бавност за произнасяне на ВОС по в.гр.д. №977/25г. по описа на ВОС със съдебен акт по частна жалба вх.№260062/13.01.2025г. на П. К. Б. против решение №260048/09.12.2024г., постановено по гр.д.№11420/18г. по описа на ВРС, в частта му, с която е прекратено производството по предявения от него против Я. Ю. А.-М. и К. К. Б. иск за прогласяване нищожността на съдебна делба, извършена по гр.д.№55/1985г. на ВРС между съделителите К. К. Б., Държавата, Д. К. Б. и П. К. Б., по отношение на следните имоти: 1/ първи етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от: две стаи, салон, кухня, баня, тоалет, коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59,41 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото с площ 290,83 кв.м, съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по плана на 4-ти подрайон на [населено място] и 2/ жилище в тавански етаж, състоящо се от две стаи и салон с обща застроена площ от 121 кв.м, като недопустимо. В съответствие с разпоредбата на чл.255, ал.2 от ГПК, съдията- докладчик е приложил своето становище за неоснователност на молбата. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Производството по в.гр.д.№977/25г. по описа на ВОС, е било образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК по множество въззивни и частни жалби, подадени от страните по делото както следва: въззивни жалби от Я. Ю. А. - М., К. К. Б. и П. К. Б. против решение №260048/09.12.2024г., постановено по гр.д.№11420/18г. по описа на ВРС/делба, І фаза/; частна жалба вх. №260062/13.01.2025г. на П. Б. против същото решение в частта му, имаща характер на съдебно определение, с която е прекратено производството по предявен от него ИУИ като недопустимо, както и частни жалби от Я.М., съответно против определение №260040/21.02.2025г. и определение №260041/21.02.2025г., двете постановени гр.д.№11420/18г. по описа на ВРС. С определение №2273/16.05.2025г., постановено по в.гр.д.№977/25г. по описа на ВОС, подадените от Я.М. частни жалби са оставени без разглеждане, като производството по в.гр.д.№977/25г. е прекратено и делото върнато на ВРС, който да се произнесе по исканията на Я.М. в молба с вх.№264177/23.12.2024г. и в молба с вх.№264174/23.12.2024г. с пр. осн. чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, с указания след приключване на посочената процедура преписката да се върне на ВОС за произнасяне по въззивните жалби. При тези данни, разгледана по същество, молбата за определяне на срок при бавност, е неоснователна поради следното: Доколкото всички постъпили въззивни и частни жалби са срещу постановеното първоинстанционно решение в различни негови части /включително в частта за разноските/, те са били образувани в едно въззивно производство под № 20253100500977 по описа на ВОС за 2025г. Производството пред въззивния съд е образувано на 07.05.2025г., като с определение №2273 от 16.05.2025г. по в. гр. дело №20253100500977/2025г., въззивният съд се е произнесъл по същото, като е оставил без разглеждане частните жалби против определение №260040 и определение №260041 от 21.02.2025г., постановени гр.д.№ 11420 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна; прекратил е производството по въззивно гражданско дело № 977 по описа за 2025 г. на ВОС, и е върнал делото на ВРС за произнасяне по исканията, съдържащи се в молби вх.№ 264177 от 23.12.2024 г. и в молба с вх.№ 264174 от 23.12.2024 г. с правно основание член 248 от ГПК за изменение на решението в частта разноските, като изрично е разпоредил в определението си, след приключване на посочената процедура, преписката да се върне на ВОС за произнасяне по въззивните жалби. Предвид изложеното, не се констатира съдията- докладчик да е допуснал забавяне на подлежащи на извършване процесуални действия по подадената частна жалба. Независимо от личното становище на жалбоподателя, доколкото същата е една от жалбите, по които е образувано в. гр. дело №977/2025г., тя ще бъде разгледана след връщане на делото на ВОС. Целта на уредената в чл. 255 и сл. ГПК процедура е да се ускори производството, като се задължи съдът да извършва своевременно дължимите действия, но посредством нея не може да се извършва преценка за правилността на процесуалните действия на съда. Доколкото по настоящото дело, въззивният съд своевременно е постановил акт, с който връща делото на първ. съд за произнасяне по част от молбите, то той не дължи произнасяне по съществото на частна жалба вх. № 660062/13.01.2025г. При липсата на констатация съдът да не е извършил своевременно дължимо процесуално действие, то молбата по чл. 255 ГПК се явява неоснователна и на осн. чл. 257, ал. 2 ГПК следва да се отхвърли. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.