Решение № 493 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция “Дунавски район“ – гр. Плевен срещу решение № 14790/29.04.2025г., постановено по адм. д. № 11016/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД- гр. София е отменено Решение №3917/11.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район „- гр. Плевен за продължаване срока на действие, изменение и поправка на очевидна фактическа грешка на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140144/11.04.2013г. в частта му от стр.2, абзаци от 4 до 6 и в частта на пункт 6 в раздел „Предприемане на мерки за опазване на околната среда“ от Приложението към разрешителното – т.6, последна графа със законните последици. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с установанета фактическа обстановка и съдържащо неточности в мотивите, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е отменил Решение №3917/11.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район „- гр. Плевен в частта от стр.2, абзаци от 4 до 6, като не е съобразил, че таксата за водовземане в процесния случай следва да се изчислява по реда на чл.7, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване/ Тарифата/, а не по реда на чл.56, ал.1 от чл.56, ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностни води(по специфичен разход на вода за производство на 1 kw/h на база общо произведена електроенергия). На следващо място, в жалбата са изложени доводи относно неправилните изводи на решаващият състав за това, че не са изложени мотиви- фактически и правни основания за останалата оспорвана част- т.6 от пункт 6, раздел „ Предприемане на мерки за опазване на околната среда“. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло жалбата на „НЕК“ ЕАД срещу посочените по-горе части от Решение №3917/11.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район „- гр. Плевен. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Янков, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, „Национална електрическа компания“ ЕАД– гр. София чрез процесуален представител в депозирано становище оспорва касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от юриск. Маринкова, която поддържа представеното по делото становище и искането за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.2 вр. с ал.1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решението си АССГ е отменил по жалба на „Национална електрическа компания “ЕАД, ЕИК 000649348 със седалище гр. София Решение № 3917/11.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция “Дунавски район“ за продължаване срока на действие, изменение и поправка на очевидни фактически грешки на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140144/11.04.2013г.в: частта от страница 2, абзаци от 4 до 6, с които е отказано да се промени начина на изчисляване на отнетото водно количество при повреда на измервателното устройство и е прието, че изчисляването вместо съгласно изискванията на чл.56, ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностни води(по специфичен разход на вода за производство на 1 kw/h на база общо произведена електроенергия), ще се извършва по правилата съгл.чл.194а, ал.2 от Закона за водите, препращащ към чл.194, ал.1, т.3 от ЗВ-текст, касаещ замърсяване, а не водовземане; в частта на диспозитива на оспореното решение: в пункт 5 - частта на текста “В раздел “Задължения за провеждане на собствен мониторинг“- точка 5 -т.5.1. и т.5.2.в които са предвидени две мерки, невключени в плана за управление на повърхностен воден обект – река “Черни Осъм “и се въвеждат изисквания за прилагане на действия по HY_11_5 от ПУРБ; в частта на пункт 6“В раздел “Предприемане на мерки за опазване на околната среда“ от Приложението към разрешителното“- точка 6, предпоследна графа-съдържаща посочване на мярка HY_10; в частта на пункт 7, точка 2 от раздел “Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ от Приложението към разрешителното“-„Да извършва контрол на оттока в участъка, след съоръженията за водовземане от повърхностни води и/или съоръжения за регулиране на оттока-мярка с код СА_8, код на действие СА_8_2 към ПУРБ 2016-2021. За да стигне до този правен резултат, решаващият състав на АССГ е приел незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалния закон. Административният съд е изложил мотиви, че следва да се прилага чл. 7, ал. 2 от Тарифата, според който при изчислението на таксата се взема разрешените в разрешителното за водовземане количества, тъй като по този начин се предполага отнемане на максимални водни обеми (разрешеният обем от 2000 л/сек), а от заключението на приетата по делото експертизата се установява липсата на отнемане на водни обеми от река Черни Осъм. Жалбоподателят се поставя в положение да отчита големи водни обеми при липсата на разход на вода. Прилагането на чл. 7, ал. 2 от Тарифата към такова фактическо състояние няма да съответства на основния критерий „отнети водни обеми“ за изчисляване на таксата за водовземане, залегнал в чл. 3, ал. 1 от Тарифата, който поради систематическото място би следвало да се отчита и при приложението на чл. 7, ал. 2 от Тарифата. Решението е неправилно. Съображенията за това са следните: „НЕК“ ЕАД притежава Разрешително № 11140144/11. 04.2013 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Черни Осъм с цел на водовземането - производство на електроенергия с място на ползването ВЕЦ „Троян 1“. В раздел „Условия за действия при повреда на водомерите“ е въведено следното изискване – В дневника за измерване на водните количества, за периода на водовземане без измервателно, но не повече от 30 дни, се отразява максимално разрешеното водно количество – 2000 л/сек. Със Заявление изх. № ЦУ-24-00-101/30.03.2023 г. и допълнително писмо изх. № ЦУ-24-00-149-2/01.06.2023 г. на „НЕК“ ЕАД е поискано от Басейнова дирекция „Дунавски район“ удължаване срока на разрешителното, ведно с изменение на техническите условия по него. В допълнително писмо изх. № ЦУ-24-00-149-2/01.06.2023 г. и обосновката към него е направено искане за изменение на разрешението в раздел „Условия за действия при повреда на водомерите“ по следния начин: „В дневника за измерване на водните количества, за периода на водовземане без измервателно, но не повече от 30 дни, се отразява водното количество, изчислено чрез специфичен разход на вода за производство на 1 kWh електроенергия (m³/kWh) на база общо произведената електрическа енергия, съгласно режимна таблица. Поддържа се, че приложим е начинът за определяне на водното количество, регламентиран в чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностни води, тъй като в чл. 194, ал. 1, т. 3 ЗВ липсва изискване за начисляване на максимално разрешението водни дебити. В обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 3917/11.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за продължаване срока на действие, изменение и поправка на очевидна фактическа грешка на разрешително за водовземане на повърхностен воден обект № 11140144/11.04.2013 г., на страница 2, абзаци от 4 до 6 исканото изменение на раздел „Условия за действия при повреда на водомерите“ не е прието за основателно. Административният орган е посочил, че заявеното искане за изменение не е възможно, предвид факта, че ВЕЦ „ Троян 1“ не попада в обхвата на разпоредбата на чл.56, ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностните води, защото има техническа възможност за монтиране на средство за измерване. Неправилно първоинстанционният съд е отменил Решение № 3917/11.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция “Дунавски район“ за продължаване срока на действие, изменение и поправка на очевидни фактически грешки на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140144/11.04.2013г. в частта от страница 2, абзаци от 4 до 6. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че административният акт, макар издаден от компетентен при условията на чл. 52 от Закона за водите орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити на акта и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда неправилно административният орган е отказал да измени условията относно начина на измерване на водните количества при повреда на измервателното устройство и не е съобразил разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите, чл. 11, ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и чл. 56, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води. По делото е изслушано заключение на съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че на обект ВЕЦ „Троян 1“ измерването на употребеното количество вода се извършва чрез ултразвуков дебитомер. Следователно, ВЕЦ „Троян 1“ не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води, тъй като не е установена техническа невъзможност за монтиране на средство за измерване, напротив - такава възможност е налице и дружеството е изпълнило предвиденото задължение в издаденото разрешително за неговото монтиране. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане,, за ползване на воден обект и за замърсяване административният орган в обжалваното пред АССГ свое решение е определил начина на изчисляване на таксата за водовземане в случаите на повреда на наличното измервателно устройство - съобразно разрешените в разрешителното за водовземане водни количества. Правилно, в раздел „ Условия за действие при повреда на водомера“ е посочено, че в дневника за измерване на водните количества за периода на водовземане без измервателно устройство, но не повече от 30 дни, се отразява максимално разрешеното водно количество- 2 000л/сек. Касационната инстанция не споделя изводите на решаващия състав за това, че в тази част оспореният административен акт не съответства на целта на закона. Позовавайки се на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Тарифата и кредитирайки заключението на СТЕ, съдът неправилно е приел, че липсата на отнемане на водни обеми е равнозначна на липса на основния критерий за определяне на таксата за водовземане, поради което следва да се отчете целта на ползване на водите, а именно - за производство на ел. енергия. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че единственият разграничителен критерий за да се прецени в коя от двете възможни хипотези попада процесният обект- тази по чл.7, ал.2 от Тарифата, т.е. при повреда на измервателното устройство или тази по чл.11, ал.4 от Тарифата вр. с чл.56 от Наредбата, касаеща липса на измервателно устройство поради техническа невъзможност. Неправилно съдът е приел, че са приложими разпоредбите, относими към втората хипотеза, като е изложил в мотивите си, че тази разпоредба максимално се доближава до установеното фактическо положение, свързано с липса на отнемане на водни обеми и целта на водоползването. При наличието на изрично регламентирано законово задължение за административния орган как да определи таксата за водовземане в зависимост от това дали съответната ВЕЦ има или няма монтирано техническо устройство за измерване, недопустимо е съдът да променя волята на законодателя и да я тълкува разширително, като при точно установено фактическо положение да се мотивира с „ максимално“ доближаващо се такова. На следващо място, видно от издаденото разрешително и приложение към него се установява, че в раздел „Предприемане на мерки за опазване на околната среда“ са били въведени следните изисквания: 1. Да не нарушава гарантираната хидравлическа непрекъсваемост на реката, необходима за миграцията на рибите в участъка и за нормалното функциониране на екосистемите в реката; 2. Да не допуска замърсяване на околната среда и водите; 3. Да поддържа проводимостта на речното русло на разстояние 500 м от водовземното съоръжение надолу по течението на реката. В оспорената т. 6 на Решение № 3917/11.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е променен раздел „Предприемане на мерки за опазване на околната среда“ на раздел „Опазване на водите и околната среда“, като са запазени горепосочените трите точки от разрешението, но са въведени четири допълнителни условия, като само едно от тях се оспорва, а именно по т. 6 - „Да не се извършва водовземане от река Черни Осъм при маловодие (когато оттокът при мястото на водовземане е равен или по – малък от 10 % от средно многогодишното водно количество, или е по – малко от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95 % в точката на водовземане (мярка с код НУ_10, код на действие НУ_10_5 към ПУРБ 2016-2021 г.). Това условие е в съответствие с целта на закона, тъй като предвижда целогодишното осигуряване на минимално допустим отток в р. Черни Осъм след водовземането. В ПУРБ в Дунавски район на басейново управление 2016-2021г., действащ към момента на издаване на акта е предвидена програма от мерки, в т.ч. и посочената за постигане на целите за опазване на водите и околната среда. Мярката е обща и е приложима към всички повърхностни водни тела на територията на БДДР. Неправилно, съдът е посочил, че е следвало да се приложи ПУРБ 2022-2027г., защото последният е приет с Решение на МС N 917 от 31.12.2024г., т.е. след издаване на акта, а съгл. чл.159, ал.3 от Закона за водите, приетият ПУРБ се прилага до приемането на актуализирани планове по ал.1 от същата разпоредба. По изложените съображения, съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД – гр. София против Решение № 3917/11.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за продължаване срока на действие, изменение и поправка на очевидна фактическа грешка на разрешително за водовземане на повърхностен воден обект № 11140144/11.04.2013 г., на страница 2, абзаци от 4 до 6 относно исканото изменение на раздел „Условия за действия при повреда на водомерите“ и в частта на т.6 от пункт 6, раздел „ Предприемане на мерки за опазване на околната среда“. С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение