Решение № 8101 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Диагностично-консултативен център I-Плевен“ЕООД със седалище в гр. Плевен, чрез адв. Моцов, срещу Решение №432 от 11.02.2026г., постановено по адм. дело №545/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции №РД-08-1078 от 06.06.2025г. на директор РЗОК – Плевен. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директор РЗОК – Плевен, чрез гл. юриск. Герасимов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на ДКЦ-то, респ. само измени(като намали размера) наложената санкция „финансова неустойка“ по т.1, срещу неблагоприятния административен акт – заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, а в развитото административно производство не е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, с изключение неправилно определения размер на имуществената санкция от 150 лева, поради което намалил размера и на 50 лева. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно между страните, че „Диагностично-консултативен център I-Плевен“ЕООД е сключил с НЗОК договор №150422 от 10.10.2023г., с които изпълнителят се е задължил да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, срещу която възложителят да му заплаща реално извършените дейности съобразно Приложение №2 към чл.1 от Наредба №2019г. и действащия НРД за медицинските дейности. Със Заповед №РД-08-744 от 15.04.2025г., изменена със Заповед №РД-08-744/1 от 29.04.2025г. досежно срока на приключване, ответникът по касация възложил извършването в ДКЦ-то на извънпланова и по жалба, самостоятелна проверка, касаеща периода на изпълнение на договора. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол №РД-08-Пр-485 от 16.05.2025г., обективиращ резултатите от нея, както и Протокол за неоснователно получени суми №196/2025г. от същата дата, от които е видно, че е било установено отчитане на неизвършени дейности по отношение на ЗОЛ(Е. Н. Б.), подала жалба за отразени в електронното и здравно досие на общо 14 бр. рентгенографии, при направени и само три. Установено било също така, че подписаните от лекаря д-р А. амбулаторни листове за Б. от 19.12.2024г., 20.12.2024г. и 30.12.2024г. имат идентично съдържание в частите „анамнеза“, „обективно състояние“ и „терапия“, вместо със свободен текст да се впишат всички медицински данни, отнасящи се до състоянието на пациента в деня на прегледа. С оглед изложеното е прието, че на основание чл.462 ал.1, б.“а“, във вр. с чл.453 ал.1,т.2 от НРД за МД 2023-2025г. на изпълнителя следва да се наложи санкция – „Прекратяване на договора“ – частично по отношение на лекаря специалист по образна диагностика д-р А., а за нарушението, извършено от д-р А. имуществена санкция – „финансова неустойка“ в размер на 150 лева. От страна на касационния жалбоподател се навеждат множество твърдения за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение на първоинстанционния съд, като едно от твърденията е за неправилно прилагане на нормата на чл.173 ал.5 от действащия НРД за МД, според която „В случаите на задължително апаратно отчитане медико-диагностичната лаборатория следва да съхранява първичната лабораторна документация – оригиналните апаратни данни (на хартиен или електронен носител), с които се документира реалното извършване на съответното МДИ, за срок не по-малко от 1 година“. Действително, задължението за съхранение на оригиналните апаратни данни може да се осъществи както на хартиен, така и на електронен носител, но доколкото се касае за рентгенографии, то е необходимо(при липса на електронни данни, вкл. на съответни носители), да се представят съответните рентгенографски [заличен текст] на останалите твърдени за осъществени 11 бр. снимки на Б.. Изложеното обаче не е определящо за правилното прилагане на закона, тъй като в случая твърдението на касата е за неизвършена, но отчетена дейност от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ. В тази връзка, след като са били отчетени общо 14 бр. графии, които са били заплатени от касата, то в тежест на касатора е било да установи, че тази дейност е била извършена, но и че тя е извършена именно на конкретното здравноосигурено лице, по издадените от д-р А. направления. В административната преписка, а и при съдебното дирене, лечебното заведение не е установило, при условията на пълно главно доказване, извършването на останалите единадесет образни изследвания в посочените дни именно на ЗОЛ Б.. Това е необходимо в случая като този, когато не се установява съхранение на оригиналните апаратни данни на електронен носител. По делото касаторът не е установил, че извършените и отчетени от него дейности с тези 11 броя рентгенографии са именно на ЗОЛ Б.. От своя страна ответникът по касация, при осъщественото от него насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно, е въвел множество твърдения по релевантни за спора факти, които при това съществено разколебават тезата на изпълнителя, че тези графии са извършени именно на Б., а не на други лица. При поставена диагноза S.62.1 – [заличен текст], не става ясно защо в образна диагностика №1392, изпълнена на 07.01.2025г., са извършени: [заличен текст], след като от цялата медицинска документация се установява, че при битов инцидент е травмирана [заличен текст]. Сравнявайки образна диагностика №1391 и образна диагностика №1196 не става ясно защо за период само от 17 дни при рентгенография на [заличен текст] в едната е вписано, че е налице [заличен текст] ([заличен текст]), а при другото изследване на същата става липсва такава констатация, при положение, че за краткия период между двете графии такова изменение на [заличен текст] не може да се очаква. Назначаването на изследвания с кодове: 06.21 [заличен текст], 06.22 [заличен текст], 06.23 [заличен текст], 06.24 [заличен текст] 06.25 [заличен текст] и 06.26 [заличен текст] не означава, че извършените такива са именно на ЗОЛ Б., защото вмененените нарушения са за отчитане на дейност, която не е извършена по отношение на конкретно здравноосигурено лице, а не дали дейността е изобщо извършена от изпълнителя, защото направленията за МДД са винаги поименни, респ. извършването им за друго здравноосигурено или неосигурено лице, не обосновават извод за извършване на назначените изследвания спрямо ЗОЛ, за което те са били издадени. От друга страна не се установяват и твърденията на касатора, че е била налична загуба на информация от сървъра през периода, в който е била извършена дейността, като тази връзка правилно са оценени показанията, дадени от разпитаните по делото свидетели, служители на външни доставчици на услуги - „Вирус БГ“ООД и „ИДСМ“ЕООД, поддържащи информационните и дигиталиризарщи системи на лечебното заведение. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. Що се отнася до извършеното нарушение по т.III.2, то от представените три амбулаторни листа на л.87-89 от делото на първоинстанционния съд, действително се установява, че в анамнезата, обективното състояние и терапията са пренесени(поставени) дословно едни и същи установявания на медицинския специалист, независимо от изминалия период на възстановяване и лечение, а съгласно изискването на 9.3 от „Указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от общопрактикуващ лекар, лекар специалист или медицинска сестра/акушерка/лекарски асистент“ – анамнеза, обективно състояние, изследвания, терапия – в свободен текст се вписват всички медицински данни, отнасящи се до състоянието на пациента. В този смисъл очевидно е извършено несъобразяване на лекаря специалист(ортопед) с посоченото правило, а законосъобразно административният съдия е приел, че следва да се наложи санкция на минимума от 50 лева, вместо приложената от органа такава на максимума от 150 лева. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 120 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,