Определение № 199 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 98/2012 г.

Производството е по чл.278 вр. чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. против определение на СГС, ГК, ІV Б състав, постановено на 05.08.2011 год. по гр.д.№ 3550 / 2009 год., с което е оставена без разглеждане подадената на 06.12.2010 год. от Н. М. Н. молба по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното на 28.09.2010 год. въззивно решение по същото дело, в частта по дължими на страната разноски. Жалбоподателят намира неприложима нормата на чл.248 от ГПК, предвид разглеждането на делото на две инстанции по стария процесуален ред, на основание пар.2 ал.2 от ПЗР на ГПК / обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 год. /, което предпоставя произнасяне по реда на чл.192 ал.4 от ГПК /отм./ по така подадената молба, без задължение за страната да представи списък на разноските си. Останалите наведени доводи са неотносими към предмета на обжалване, тъй като се атакува недопускане разглеждане по същество на искане на страната, а не и произнасяне по същество на същата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес и като насочена срещу валиден и допустим съдебен акт следва да се разгледа по същество. С частна жалба от 06.12.2010 год. Н. М. Н. е обжалвал постановеното въззивно решение, в частта по присъдените му разноски, с оглед изхода на спора във въззивна инстанция. С определение № 378 / 03.07.2011 год. по ч.т.д. № 163 / 2011 год. на ВКС, второ търговско отделение, „ частната жалба”, предвид депозирането й след 01.03.2008 год. и поради недопустимост на касационно обжалване въззивното решение само в частта за разноските по новия процесуален ред, приложим за „ частната жалба „, на основание пар.2 ал.11 от ПЗР на ГПК / 2007 г./ е приел, че същата има качеството на молба с правно основание, уредено в чл.248 от ГПК, в сила от 1 март 2008 год., приложим по арг. от пар.2 ал.14 от ПЗР на същия. По тия съображения „ частната жалба „ е върната за произнасяне от въззивния съд, на така посоченото основание. СГС е оставил без разглеждане молбата, поради формално липсваща предпоставка за разглеждането й по същество - неприложен списък с разноски от Н. Н., на основание чл.80 предл. второ от ГПК. В съответствие с гореизложеното, което досежно правното основание на претенцията на жалбоподателя настоящият състав споделя, определението на СГС следва да бъде потвърдено, като правилно. Чл.80 предл. второ от ГПК, намиращ приложение в производството по чл.248 от ГПК, предвижда депозирането на списък на разноските, като предпоставка за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските .Такъв списък действително не е представен и това обстоятелство не се спори. Следователно, произнасянето на въззивния съд по съществото на молбата, правилно е преценено като недопустимо. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение