Определение № 366 от 28.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2271/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на едноличен търговец П. Ц. К. с фирма „Д. – П. Ц.”, [населено място] против определение № 2538 от 11.02.2013 г. по в. ч. гр. д. 16032/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 33709/2011 г. по описа на Софийски районен съд. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да остави жалбата на жалбоподателя без разглеждане против издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение, въззивният съд е приел, че не е предвидена възможност за обжалване на заповедта за изпълнение на основание чл. 413 ГПК. Определението е правилно и настоящият състав споделя горните изводи по следните съображения: Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Видно от основанията и петитума на частната въззивна жалба се атакува издаването на заповедта за изпълнение, поради което и въззивният съд правилно я е оставил без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение