Решение № 2542 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Изпълнителния директор на Държавен фонд“ Земеделие“ чрез юрк. Д. Георгиев и от „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК 200926085 със седалище и адрес на управление гр. Рила, ул.“Медник“ №14 чрез адв. Г. Вълков против Решение N 971 от 13.06.2025г., постановено по адм. д. N 22/2025г. по описа на Административен съд- Кюстендил. В жалбата на ИД на ДФ “Земеделие“ са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради наличието на касационни основания за отмяна, предвидени в чл.209, т.3 от АПК в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „РИЛА ФЕРМ“ ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 908.28лв., представляващи неплатено финансово подпомагане по мярка 10“ Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие на отменен административен акт за прекратяване на ангажимента по посочената мярка за Кампания 2020г. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно е игнорирал факта, че ДФ“ Земеделие“ е бездействащ орган, който умишлено или поради небрежност не е изпълнил съдебен акт, като не е отчетен факта, че дружеството не е предоставило банкова сметка, по която да се преведат средствата от ЕЗФРСР. По тази причина, касаторът е бил обективно възпрепятстван да извърши плащане на сумата по иска, което изключва възможността за ангажиране на отговорността по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановяване на друго решение, по същество, с което предявените срещу ДФ “Земеделие“ искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В жалбата на „РИЛА ФЕРМ“ ООД са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради наличието на касационни основания за отмяна, предвидени в чл.209, т.3 от АПК в частта, с която са отхвърлени предявения от дружеството иск за заплащане на сумата в размер на 15 568.84лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на приложена санкция за възстановяване на получената до момента финансова помощ по мярката, ведно с мораторната лихва в размер на 5 436.34лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 553.95 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; иск за заплащане на сумата от 13 696.32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 3 319.65 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците по отделните искове, считано от датата на предявяване на исковете до пълното изплащане. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между пропуснатата полза и отменения акт за прекратяване на ангажимент, тъй като невъзможността за кандидатстване за подпомагане в следващите кампании 2021г. и 2022г. е обусловена именно от обоснованата правна несигурност, причинена от незаконосъобразното поведения на административния орган. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъдат уважени всички обективно съединени искове против ДФ“ Земеделие“. В депозиран писмен отговор се оспорва като неоснователна касационната жалба на ИД на ДФ “Земеделие“. В с.з., дружеството се представлява от адв. Вълков, който поддържа касационната жалба и писмения отговор. Представя писмени бележки и претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които решението в съответната обжалвана част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по подадени от „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК 200926085 със седалище и адрес на управление гр. Рила, ул.“Медник“ №14 обективно кумулативно съединени искове против Държавен фонд „Земеделие“ и направено впоследствие изменение по чл.214, ал.1 от ГПК относно размера, както следва: 1. Иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от неизплатено финансово подпомагане за кампания 2020г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020, ведно с мораторната лихва в размер на 5 909.32 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; 2. Иск за заплащане на сумата от 15 568.84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от приложена санкция за възстановяване на получена до момента финансова помощ по мярката, ведно с мораторната лихва в размер на 5 436.34 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; 3. Иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 553.95 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска; 4. Иск за заплащане на сумата от 13 696.32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 3 319.65 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска. Върху всяка една от сумите-главници се претендира и заплащането на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.01.2025г. до окончателното изплащане. Вредите се претендират от незаконосъобразен акт – отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. с изх.№01-2600/2316/7 от 22.03.2022г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София. Административният съд е приел за основателна и доказана исковата претенция за сумата в размер на 12 908.28лв., представляващи неплатено финансово подпомагане по мярка 10“ Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014г.-2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата вследствие на отменен административен акт за прекратяване на ангажимента по посочената мярка за Кампания 2020г. За да постанови този резултат, съдът е установил следната фактическа обстановка: Дружеството ищец е одобрено за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020. За одобрените животни дружеството е поело петгодишен ангажимент за извършване на дейностите по посочената мярка. Финансовата помощ е изплатена за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. На 15.05.2020г., „Рила Ферм” ООД е подало заявление за плащане за кампания 2020г., редактирано на 03.06.2020г. и на 11.06.2020г., след което е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. с изх.№01-2600/2316/7 от 22.03.2022г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София. Административният акт е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне с решение N 142 от 14.10.2022г., постановено по адм.д.№124/2022г. по описа на Адм. съд- Кюстендил, оставено в сила с решение на ВАС от 10.01.2024г. по адм.д.№11785/2022г. По делото е прието заключение от СИЕ /оспорено частично от ищеца/, от което се установява, че при изпълнение на поетия ангажимент дължимата сума като финансова помощ за подпомагане по мярката /за 33 броя животни/ за кампания 2020г. е 12 908.28 лв.; за кампания 2021г. – 12 908.28 лв. и за кампания 2022г. – 13 696.32 лв. Като доказателство по делото е прието и заявление за подпомагане за 2021г., в което дружеството кандидатства по схема ПНДЖ 1, но не и по процесната мярка 10 „Агроекология и климат“. Правилно, административният съд е приел, че първият иск за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от неизплатено финансово подпомагане за кампания 2020г. по мярката, е основателен и доказан. По отношение на този иск са налице всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен акт на ДФЗ – отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020г. изх.№01-2600/2316 от 22.03.2022г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Същият представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност. Безспорно от доказателствата по делото /адм.д.№124/2022г. на КАС/ се доказва първия елемент на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразността на акта. Той е отменен с решение №142/14.10.2022г. на КАС, постановено по адм.д.№124/2022г., оставено в сила с решение №237/10.01.2024г. на ВАС, постановено по адм.д.№11785/2022г. Следователно, безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Не е спорно и обстоятелството, че подлежащата на изплащане финансова помощ за кампания 2020г. не е изплатена на дружеството, което се установява от извлечение от данни към ИСАК към 24.04.2025г., съдържащо се в кориците на делото. Налице е настъпила имуществена вреда в правната сфера на дружеството. След подаване на заявлението за плащане за кампания 2020г., административният орган е издал директно процесния акт за прекратяване на ангажимент, без да се произнесе по искането, с оглед на което, правилно първоинстанционният съд е приел, че вредата се явява пряка последица от отменения акт, като дори и след отмяната му, органът не е изплатил дължимата се сума. Вредата е пряка и непосредствена последица от отменения акт, като размерът на така предявения иск се доказва от приетото по делото заключение по назначената експертиза, от която се установява и обстоятелството, че съгласно графика за изплащане на финансовата помощ за 2020г., дължимата се финансова помощ е следвало да се изплати в периода между 20-ти и 28-ми февруари, 2021г. Неоснователно е възражението на ДФ“ Земеделие“ за това, че дължимата се сума не е изплатена по вина на дружеството, което не е изпълнило задължението си да посочи актуална банкова сметка. Видно от данните по делото, „Рила Ферм” ООД разполага с три банкови сметки, като по една от тях е заплатило съдебните разноски по водене на адм.д.№124/2022г. Правилно, съдът е приел, че върху присъденото обезщетение от 12 908.28 лв. се дължи законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, постановено по адм.д.№124/2022г. - 10.01.2024г. по описа на Адм.съд- Кюстендил, с което актът е отменен, но не и мораторна лихва в размер на 5 909.32 лв. за периода от датата на увреждането - 28.02.2021г. до датата на предявяване на иска. Присъдената лихва върху обезщетенията е компенсаторна, а не мораторна и съгласно т.4 от ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Претенцията за присъждане на мораторна лихва от датата на увреждането /датата на която е следвало да се изплати финансовата помощ – 28.02.2021г./ до 10.01.2024г. е неоснователна. Неоснователен е искът за заплащане на сумата от 15 568.84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от приложена санкция за възстановяване на получена до момента финансова помощ по мярката, ведно с мораторна и законна лихва, тъй като тази санкция не е приложена на практика нито с отменения акт, нито с последващ акт, вкл. и чрез удържане/прихващане на суми дължими и изплатени на дружеството. След като в патримониума на дружеството не е настъпила имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, то претендираната вреда в посочения размер не подлежи на обезщетяване. Неоснователни са и исковете за заплащане на сумата от 12 908.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2021г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 553.95 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска и за заплащане на сумата от 13 696.32 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза от невъзможността за удължаване на ангажимента и участие в кампания 2022г., ведно с мораторната лихва в размер на 3 319.65 лв. от датата на увреждането до предявяване на иска, съдът намира за неоснователни. Както правилно е посочил съдът, съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г., за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., агроекологичните дейности по направленията по чл.3 /процесното е по чл.3, т.6/ се прилагат за период от пет последователни години, като след изтичане на срока по ал.1 прилагането на агроекологичните дейности може да бъде ежегодно удължавано, но не по-късно от 2022г. Петгодишният ангажимент на дружеството е изтекъл през 2020г., след което няма данни същото да е подало ново заявление. От друга страна, отмененият като незаконосъобразен акт е издаден на 22.03.2022г., което е след изтичане на срока по чл.8, ал.3 от Наредбата за продължаване на агроекологичните дейности. Следователно, при условията на пълно и главно доказване, дружеството не се е справило с доказателствената тежест и не е доказало, че твърдяната пропусната полза е била реална вреда и че по вина на ДФ “Земеделие“ е пропуснало възможността за закономерно увеличение на имуществото си и съответно е било лишено от сигурна облага. Фактът, че дружеството е изпълнявало добросъвестно ангажимента си, вкл. през 2020г. и е поддържало изискуемия брой животни, по никакъв начин не доказва, че същото е било лишено от възможността да подаде ново заявление за подпомагане за следваща кампания за 2021г. и 2022г. Твърдяната правна несигурност също не е аргумент, оправдаващ бездействието в тази насока предвид факта, че видно от данните по делото, дружеството е подало заявление за подпомагане по схема ПНДЖ за кампания 2021г., но не и по мярка 10 „Агроекология и климат“. Правилно, съдът е приел, че липсва причинно-следствена връзка между претендираната вреда от пропуснати ползи и отменения административен акт поради това, че не може да се направи категоричен извод, че дружеството е щяло да се възползва от възможността, дадената му от закона, да удължава прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл.3, т.6 от Наредбата. В подкрепа на този извод са и доказателствата за намаляване на животните през 2021г., и липсата на животни през 2022г., видно от приложените сравнителни справки за налични животни в ОЕЗ към 04.06.2021г. и към 31.05.2022г. на ОДБХ – Кюстендил. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че не са налице основанията за отмяна на обжалваното решение, изложени в касационните жалби и същите са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение