Определение № 593 от 06.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2962/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №101 от 27.09.2019 на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №224/2019 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 32 от 25.06.2019 г. по гр.д. № 103/2018 г. на ОС-Сливен, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същата срещу ЗАД „Армеец“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 3 000 лева и 20 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 10.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП, на посочената дата- 10.02.2018 г. в [населено място], виновно причинено от водача на лек автомобил,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество,на ищцата са причинени следните травматични увреждания: травма в областта на таза ,шийния и поясен сегмент с функционална и палпаторна болезненост и скованост, контузия в областта на двете ръце с болезненост, без клинични данни за фрактури на кости и без загуба на съзнание.Болничният престой е бил общо 3 дни, по време на който същата е ползвала твърда яка и е провеждано медикаментозно лечение. В последствие вредите от травмите са напълно възстановени. С изложеното и искът е счетен за основателен до размера от 3 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, като за остатъка до пълнопредявения размер е отхвърлен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС.. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът касаторът следва да внесе държава такса в размер на 340 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок. С оглед изложеното, съдът