Определение № 8512 от 19.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. А. Д., чрез процесуален представител Г. Георгиева, против Определение №5609/04.06.25 г. постановено по адм. д. №745/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като делото бъде решено по същество. Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Хасково не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Определение №5609/04.06.25 г. постановено по адм. д. №745/2025 г., Административен съд – Хасково възобновява производството по делото, оставя без разглеждане жалбата на С. Д. против Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ, в частта с която е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г и прекратява производството по адм. д. №745/2025 г. За да достигне до този правен извод, съдът е приел следната фактическа обстановка: След извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството СТЕФ-8603“ ЕООД в ликвидация е съставен Констативен протокол №КВ-5-26-01660992/06.08.2024 г. Констатирано е неоснователно изплатено парично обезщетение за бременност и раждане на С. Д. за периода 06.10.2013 г. до 07.07.2014 г. и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 08.07.2014 г. до 05.06.2015 г. Установено е, че за обезщетенията за период от 06.10.2013 г. до 31.12.2013 са изтекли по давност, а за останалия период от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. е издадено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г., с което на С. Д. е разпоредено да възстанови добросъвестно получените обезщетение за бременност и раждане за периода и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. в размер на 5859,41 лева – главница. Срещу разпореждането е подадена жалба, като със същата е направено възражение за изтекла давност на вземането. Директорът на НОИ – Хасково се произнесъл с Решение № 1012-26-17-1/07.02.2025 г., като оставил жалбата без разглеждане и не уважил възражението за изтекла погасителна давност, като я приел за недопустима, поради неспазване на сроковете по чл. 117, ал. 2 КСО. Решението на директора, било оспорено по съдебен ред, като с Определение №1827/27.02.2025 г., съдът отменил оспорения административен акт, а преписката била върната за ново произнасяне. С новото Решение № 1012-26-17-8 от 21.03.2025 г., директорът на НОИ – Хасково, потвърдил разпореждането, с което С. Д. да възстанови добросъвестно получените обезщетение за бременност и раждане за периода и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. в размер на 5859,41 лева – главница, като същевременно е прието, че вземанията са погасени по давност на основание чл. 115, ал. 1 КСО, като изрично е посочено, че преди 22.08.2024 г. не е издавано разпореждане за установяване на вземанията и не са предприемани действия по принудително събиране, поради което давността не е била прекъсвана или спирана. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не оспорва частта от решението, с която вземането е признато за погасено по давност, а само частта, с която е потвърдено разпореждането за възстановяване на сумите. Според съда, след като решението в частта за погасяване по давност е влязло в сила и не се оспорва, това изключва наличието на правен интерес за оспорване на останалата част. Погасителната давност не заличава задължението, а само препятства принудителното му изпълнение, поради което жалбоподателят не е засегнат в правната си сфера. Определението е неправилно. На първо място следва да се отбележи, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяка жалба по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. В практиката на ВАС е последователно възприето, че правен интерес е налице винаги, когато административният акт засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, създава правна несигурност или предпоставя възможност за негативни последици, дори и без да поражда подлежащо на принудително изпълнение задължение. В конкретния случай С. Д. е атакувала само частта на решението на директора на ТП на НОИ – Хасково, с която се потвърждава разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени обезщетения, докато останалата част от същото решение — в която се приема, че вземанията са погасени по давност — е оставена извън обхвата на жалбата. Въпреки това, съдът неправилно не е разгледал по същество оспорения пред него административен акт, в обжалваната част. Съдът е дължал преценка на процесуалната и материална законосъобразност на оспорения пред него акт, като се има предвид, че погасяването по давност на публичното вземане е настъпило преди издаване на оспореното разпореждане за възстановяване на суми. Жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като с обжалваното решение е потвърдено разпореждане за възстановяване на парични суми, независимо че вземането е признато за погасено по давност. За процесния период давността е изтекла на 01.01.2021 г., а разпореждането за възстановяване е издадено едва през 2024 г., тоест след изтичането на погасителния срок. Погасителната давност препятства възможността за принудително изпълнение, но не погасява самото задължение. Поддържането в правния мир на акт, който установява съществуването на това задължение, без да е извършена преценка на неговата законосъобразност, засяга правната сфера на жалбоподателя. С оглед на изложеното, преписката следва да бъде върната на първоинстанционния съд за произнасяне по законосъобразността на решението в обжалваната част, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на сумите. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение