Определение № 2857 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10919/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на “Водоснабдяване и канализация - Бургас“ ЕАД, гр. Бургас (ВиК - Бургас) за изменение на Решение №536 от 20.01.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №10919/2025 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на “Водоснабдяване и канализация - Бургас“ ЕАД, гр. Бургас разноски по делото в размер на 19 004,23 лв., вместо претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер. Счита, че направеното възражение за прекомерност пред касационната инстанция е неоснователно, тъй като не съдържа конкретни доводи и/или съображения, които да обосноват липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сочи, че преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага, че е погрешен изводът на решаващия състав, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Фактът, че приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т.ч. и в законодателство, което е и наднационално, обуславя правната сложност на делото. Нормативната уредба, регулираща процесното материално правоотношение е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право, отделно от факта, че националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове. Въпросът за наличието или липсата на допуснати от бенефицера нарушения обосновава и фактическа сложност. Делото е с голям обем и касае значителен материален интерес - 2 579 828,23 лв. Поради това хонорарът в размер на 76 016,90 лв. с ДДС не е прекомерен, дори и при съобразяване на практиката на СЕС. Предмет на делото е издаден индивидуален административен акт по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) за определяне на финансова корекция. Тези дела се определят като такива с висока степен на правна и фактическа сложност. Няма трайно установена съдебна практика относно конкретиката на спора, тъй като всяко констатирано нарушение по същество следва да се съобрази с конкретните условия на конкретна обществена поръчка и съдържанието на подадените за нея оферти. Защитата по обжалването на решението за определяне на финансова корекция предполага сериозно запознаване и задълбочен анализ с всички събрани в хода на производство доказателства, както и анализ на приложими правни норми и отделно от това добро познаване, проучване и анализиране на Европейското право и съдебната практика. При определяне размера на разноските за защита от адвокат е съобразена и преследваната легитимна цел - справедливо възмездяване на спечелилата спора страна и разумното натоварване с разноски на загубилата спора страна. Неговият размер не е необосновано и неразумно висок предвид проявената процесуална активност при водене на делото, неговият материален интерес, инициираното производство по искане за спиране изпълнението на оспорения акт, по повод на което е положен допълнителен труд от адвоката, макар и това искане да е оставено без уважение от решаващия съд, сложността на спора от фактическа и правна страна. Присъждането на разноски се явява последица от неоснователно предизвикания правен спор. Изискването на чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата предполага значителен опит на процесуалния представител, който също следва да се има предвид при преценката за определяне на адвокатското възнаграждение. По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като за касационната инстанция се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) изразява становище за неоснователност на искането. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №536 от 20.01.2026 г. по адм. дело №10919/2025 г., ВАС е оставил в сила Решение №4851 от 28.05.2025 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело №318/2025 г. и Определение №6823/30.07.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело №318/2025 г., като е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на “Водоснабдяване и канализация - Бургас“ ЕАД, гр. Бургас, разноски по делото в размер на 19 004,23 лв. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че по претендираните от касатора разноски за настоящата инстанция, ответникът своевременно е направил мотивирано възражение за прекомерност. Посочил е, че предвид фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, обстоятелството, че е констатирано едно нарушение и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, претендираният размер от 76 016,90 лв. е прекомерен, а адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 19 004,23 лв. с ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК (в релевантната към датата на устните състезания редакция), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на ВиК - Бургас, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд