Решение № 920 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 470/2009 г.

Решение № 920 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 470/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "У" А. гр. С., пл. Света Н. № 7 чрез юрисконсулт Т. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 3. ХII. 2008 г. постановено по в. гр. д. № 2413/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответницата по касация Г. Х. М. от гр. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. С определение № 344 от 6.IV.2009 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ВКС на РБ, IV гр. о. е допуснато касационно обжалване по въпроса от кога тече срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание на извършителя на нарушението, който въпрос е решен в противоречие с практиката на състави на III г. о. на ВКС - т. е. налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК с оглед разясненията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. За да намери за основателни предявените от ищцата Г. Х. М. искове срещу "У" А. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, Пловдивският окръжен съд е приел, че дисциплинарното наказание "уволнение" със заповед № 359/1. Х.2007 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, 8, 9 и 10 от КТ е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриването им по чл. 194, ал. 1 от КТ. Това е станало според въззивния съд максимум няколко дни след изготвения доклад № 20/7.VI.2007 г. на Управление "В" при банката, като при съобразяване с ползваната от ищцата отпуска от два работни дни, краткият двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл най-късно в края на месец VIII.2007 г., а наказанието е наложено едва на 1.Х.2007 г. т. е. след повече от 1 месец от изтичане на срока. Това е обосновало изводът за незаконност на уволнението. Отразеното върху одитния доклад от изпълнителните директори на банката Л. Х. и А. К., че са съгласни с направените предложения в доклада за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, датирано на 3.VIII.2007 г., е възприето от въззивния съд като отбелязване на благоприятни за работодателя факти за спазване на преклузивния срок, което не може да обвърже работника и съда, а освен това и не отразява момента на представяне на доклада на изпълнителните директори. От приложените Правила за работа на управителния съвет на "У" А. от IV. 2007 г. т. 70.4.2 "актовете за сключване, изменение и прекратяване на граждански и/или трудови договори и споразумения, включително за налагането на дисциплинарни наказания, вкл. дисциплинарно уволнение и за реализиране на имуществена отговорност следва да бъдат подписвани от всеки двама изпълнителни директори действащи заедно или от надлежно упълномощени от тях лица". От посочения текст е видно, че субектите на дисциплинарна власт в банката са всеки двама от изпълнителните директори, действащи заедно или от надлежно упълномощени от тях лица. С други думи, съставения одит от управление "В" при банката е следвало да бъде докладван именно на изпълнителните директори, за да започне да тече срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Липсват по делото установени данни за момента на уведомяването им, предшестващ отразената от тях дата 3.VIII.2007 г., поради което ВКС приема, че изготвената заповед за уволнение на 1.Х.2007 г. е съставена и връчена преди изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от ГПК. Това обуславя отменяване на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила относно тежестта на доказване - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК. Тъй като спорът не е бил разгледан по същество, делото следва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК на друг състав на същия съд за разглеждане на спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ относно спазване на предвидените в чл. 189 от КТ критерии за определяне на дисциплинарното наказание - тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение