Решение № 4108 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 312/2026 г.

Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик срещу Решение № 5456/26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 78/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено решение № 1012-12-358/1/09.01.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675/04.12.2024г и са изменени Задължителни предписания № ЗД-1-12-0176684/05.12.2024г на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик. Наведените в жалбата пороци са свързани с липсата на допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жабата срещу издадения административен акт. Претендира разноски в производството. Ответникът – А. Т., чрез пълномощник адв. Мишева в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – ЕООД Ф. 2020, чрез пълномощник адв. Мишева в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 1012-12-358/1/09.01.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675/04.12.2024г и са изменени Задължителни предписания № ЗД-1-12-0176684/05.12.2024г на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик. За да отмени оспорения административен акт,първоинстанционният съд приема,че на основание чл. 108, ал. 1 КСО на „Ф. 2020” ЕООД са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за А. Т. с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице” за периода от 01.08.2023 г. до 30.06.2024 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г., с които „Ф. 2020” ЕООД е задължено да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с Декларация обр. 1 за Т. [ЕГН], за м. 08.2023 г. — да се подадат 4 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО, (отразени в т. 16.2 на декларация обр. 1); осигурителен доход — 0.00 лв. (отразен в т. 21 на декларация обр. 1) вид осигурен — код „12”; последен ден в осигуряване 06.08.2023 г., (отразен в т. 15 на Декларация обр. 1). Административният орган се е произнесъл с процесното решение, с което е потвърдил изцяло задължителните предписания № ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. и е изменил Задължителните предписания № ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г., издадени на дружеството, да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с Декларация обр. 1 за Т., както следва: за м. 08.2023 г. — да се подадат 8 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО, (отразени в т. 16.2 на декларация обр. 1); осигурителен доход — 0.00 лв. (отразен в т. 21 на декларация обр. 1) вид осигурен — код „12”; последен ден в осигуряване 10.08.2023 г., (отразен в т. 15 на Декларация обр. 1). За да измени задължителните предписания директорът на ТП на НОИ е приел, че въпреки, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е сключен на 07.08.2023 г., заличаването на Т. като собственик и управител на „Ф. 2020” ЕООД, ЕИК 206266796 в Търговския регистър е осъществено на 11.08.2023 г., поради което е приел, че неправилно контролният орган е определил като последен ден в осигуряване на г-жа Т. като самоосигуряващо се лице датата 06.08.2023 г. За да отмени процесния административен акт съставът на АС-Пазарджик е приел също така,че осигуреното лице А. Т. в лично качество, а не като представител на дружеството осигурител, не е била уведомена по реда на чл. 26 АПК, от същата не са искани и сведения (чл. 44 АПК) и не е участвала в производството по издаване на административния акт, с който е предписано именно тя да бъде заличена от осигурителя, както и да бъдат подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО. В производствата по издаване на Задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и респ. и те да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. По делото не се спори, че обжалваният административен акт има пряко и непосредствено действие по отношение на физическото лице А. Т. и нейното осигурително правоотношение, независимо от изхода на спора между осигурителя и ТП на НОИ. Или изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган – осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган – осигурено лице, поради което осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни. Ето защо и в производствата по издаване на задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и те следва да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители(в този смисъл Решение № 4637 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2024 г., VI о., Решение № 5685 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 344/2025 г., VI о., Решение № 7696 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2025 г., VI о.). Настоящият състав на Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд,че задължението за съда по реда на чл. 162, ал. 1 от АПК, с което АС-Пазарджик се е съобразил, не дерогира задължението на административния орган. Последното съставлява процесуално нарушение, с осъществяването на което засегнатото лице е лишено от възможност да участва в производството. Съществеността на административнопроизводственното нарушение има особена сила поради спецификата на производствата по реда на КСО, в който е предвиден задължителен контрол на издадените актове по административен ред пред ръководителя на ТД на НОИ. Гореизложените фактически и правни обстоятелства водят до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 26 от АПК за уведомяване на страна в администратиното производство. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника и съобразно представените доказателства за реалното им извършване,, от бюджета на НОИ / § 1 т.6 ДР АПК/ следва да се изплати на А. Т. и ЕООД „ Ф.2020“ сума в размер на по 204,51 евро – възнаграждение за един адвокат за всеки от тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,