Определение № 3028 от 20.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от П. В. Мелисов, чрез процесуален пълномощник, против решение № 261095 от 09.08.2023 г. по в. гр. д. № 7436/2020 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II-г състав, с което е потвърдено решение от 21.04.2020 г. по гр. д. № 19898/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 143-ти състав. С първоинстанционното решение е признато за установено съществуването на вземане на БАНКА ДСК АД от П. В. Мелисов въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2016 г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 273338/2017 г. на СРС, а именно - 5 790.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане; 262.46 лв. – договорна лихва за периода от 13.11.2016 г. до 27.04.2017 г.; 13.93 лв. – наказателна лихва за периода от 18.04.2017 г. до 27.04.2017 г.; 120 лв. – заемни такси по договора. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение. Поддържа се, че договорът за кредит страда от пороци, подробно изброени, които по силата на чл. 22 ЗПК водят до цялостната му нищожност и които въззивният съд не е съобразил и обследвал. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. Формулира следния въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на СЕС – „Противоречи ли на чл. 10, пар. 2 и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за изписване на всички елементи от договора за потребителски кредит с еднакъв вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12?“. В подкрепа на заявените допълнителни селективни основания сочи решение № 50162 от 10.01.2023 г. на ВКС, II т. о. по т. д. № 550/2022 г. и определение от 14.04.2020 г. по дело № С-535/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Против жалбата и искането за допускане на касационно обжалване е постъпил в срок писмен отговор от БАНКА ДСК АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за тяхната неоснователност. Претендират се разноски (юрисконсултско възнаграждение). Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, предвид потребителското качество на касатора. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че неговите крайни изводи съвпадат с тези на районния съдия, като е намерил, че доводите на ответника във въззивната му жалба са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд. Като е приел, че мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни, съставът на въззивния съд е препратил изцяло към тях, на основание чл. 272 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационна проверка. В първоинстанционното решение, чиито мотиви въззивният съд изцяло е споделил, е формиран извод, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта (който в случая е с размер 11) излиза извън очертаните с Директива 2008/48/ЕО рамки за защита на потребителя, поради което същата следва да остане неприложена, тъй като независимо от по-малкия размер на шрифта договорът и общите условия са четливи, ясни и разбираеми. Следователно въпросът за съответствието между посочения нормативен акт на Европейския съюз и вътрешната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК е обусловил правната воля на съда за изхода от спора, както и се установява твърдяното противоречие между приетото от въззивния съд и цитираната практика на Съда на Европейския съюз. За разглеждането на касационната жалба в производството по чл. 290 ГПК касаторът следва да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 123.74 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за дължавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение