Определение № 8333 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Г. М. срещу определение № 1534/29.05.2026 г., постановено по адм. д. № 223/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е прекратена предоставената правна помощ под формата на процесуално представителство и е прекратено освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател от акта на съда не става ясно от какви данни е установено, че получава доходи от упражняване на трудова дейност. Твърди, че получаваните от него доходи не представляват свободни средства, предвид задължения по ипотечен кредит, други парични заеми и осигуряване на прехрана за него и семейството му. Поддържа, че няма финансова възможност да заплати адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, Първо отделение, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по жалба на Б. М. срещу решение № 50/04.03.2026 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане по изп. дело № 4312/2014 г. В жалбата е имплицирано искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, както и искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, за което представя доказателства. С определение № 896/ 27.03.2026г. първоинстанционният съд е освободил жалбоподателя от заплащане на държавни такси и разноски, както и му е предоставил правна помощ на основание чл. 21, т. 3 от Закона за правна помощ (ЗПП). С определение 1063/ 14.04.2026 г. по описа на Административен съд – Русе, съдът е назначил адв. Й. Цвяткова, като процесуален представител на Б. М.. Последвала е молба от адвоката, с която е поискано съдът да я освободи като служебен процесуален представител на жалбоподателя, поради липса на компетентност в областта по предмета на делото. С определение № 1308/07.05.2026 г. адв. Цвяткова е заменена с адв. П. Петрова. Вторият назначен служебен процесуален представител също е помолил съда да я освободи поради липса на компетентност по предмета на делото. Административен съд – Русе се е произнесъл с определение № 1519/28.05.2026 г. и е заменил адв. Петрова с адв. В. Донков . С определение № 1534/ 29.05.2026 г. първоинстанционният съд е прекратил предоставената правна помощ под формата на процесуално представителство на Б. М., както и е прекратил освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски, като му е указано, че следва да представи доказателства за заплатена държавна такса с предупреждение за последиците от неизпълнение на даденото указание. В мотивите на обжалваното определение, съдът е изложил счел за служебно известно, че спрямо Б. М. не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски, както и за предоставяне на правна помощ, тъй като жалбоподателят упражнява трудова дейност, като водач на товарен автомобил, и реализира доходи. Тези обстоятелства са станали известни на Административен съд – Русе с искане № 1804/21.04.2026 г. от Б. М., по адм. дело № 654/2025 г. съдът е приел, че са налице основанията по чл. 96, ал.1, т.1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК за прекратяване на правната помощ и прекратяване освобождаването от държавни такси и разноски. Обжалваното определение е правилно постановено. Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, по аргумент на чл. 144 АПК във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК. По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, в когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се вземат предвид изброените по - горе обстоятелства и други констатирани такива, съгласно чл. 23, ал. 3 Закон за правната помощ. В определението, с което съдът е уважил молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ на основание 95, ал. 2 ГПК. В разпоредбите на чл. 96 ГПК са изброени хипотезите, при които предоставената правна помощ се прекратява, сред които е тази по ал.1, т.1 на цитираната разпоредба при промяна на обстоятелствата, поради които помощта е била предоставена. По отношение на държавната такса съдът е прекратил освобождаването й, но разпоредбата на чл. 96 ГПК не се прилага по аналогия и за държавните такси и за разноските, а само за правната помощ. В същото време следва да се отбележи, че няма пречка съдът да измени определението си по отношение на държавната такси и разноските, тъй като първоначално жалбоподателят е бил освободен от внасянето на държавна такса с определение 896/ 27.03.2026г., а с обжалвания съдебен акт отново съдът е задължил Б. М. да я внесе, тъй като се е мотивирал с установеното с цитираното по – горе дело, образувано пред Административен съд – Русе, че жалбоподателят разполага със средства и няма причини да не заплати 5,11 евро държавна такса по първоинстанционното дело. След като е установено по делото, че Б. М. упражнява трудова дейност, което впрочем се признава и в частната жалба, то лицето реализира доходи, от което следва, че има финансовата възможност да заплати определената от първоинстанционния съд държавна такса в размер на 5,11 евро и да потърси адвокат, който да осъществи процесуално представителство, съответно да заплати договореното между тях адвокатско възнаграждение, както е направил по адм. дело № 654/2025 г. по описа на Административен съд - Русе. В тази връзка, изложените аргументи в частната жалба, че получените доходи не представляват свободни средства, са неоснователни. Съдебното оспорване на административни актове представлява право, а не задължение. При наличие на доходи от трудова дейност, за Б. М. не са налице основанията по чл. 23, ал. 3, т. 1 от ЗПП във връзка с чл. 83, ал. 2, т. 1 и чл. 95 ГПК. Правилно първостепенния съд е прекратил действието на предоставената на Б. М. правна помощ поради изложените от съда съображения и наличие на обстоятелства по чл. 96, ал.1, т.1 АПК. Определението на съда, с което е отказано освобождаването на държавна такса, макар да е обжалваемо с оглед разпоредбата на чл. 213, ал. 7, изр. 2 АПК, то не е от кръга на преграждащите делото определения, поради което на основание чл. 253 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, респ. на чл. 236 АПК, може да бъде изменено, както е сторено от първостепенния съд. В този смисъл е и съдебната практика по гр. дела № 2706/2018 г., № 2498/2022 г. и др. на Върховния касационен съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита за правилно постановено обжалваното определение в частта за прекратяване на предоставената правна помощ на М., както и за прекратяване освобождаването от държавна такса и разноски (съдът е постановил непрецизен диспозитив, като е прекратил освобождаването от внасяне на държавна такса, като настоящият съдебен състав приема, че на практика се е произнесъл, изменяйки предходното си определение, т.е. постановил е отказ от освобождаване от държавна такса). При така изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от частния жалбоподател пороци и затова определението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение,