Определение № 260 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2227/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 31 293/10.03.2020 година, подадена от С. А. Д., за отмяна на влязлото в сила определение № 10 283/24.04.2020 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4808/2019 година, с което е прекратено производството по делото. С определението, чиято отмяна е поискана съставът на Софийски градски съд е приел, че исковото производство било образувано по предявен от С. А. Д. срещу Върховния административен съд иск за заплащане на сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, а именно чувство, че мафията била завзела властта във Върховния административен съд, че не го съди съд, а съдебна дейност, недоверие във върховенството на закона и приложимото европейско право, чувство на потиснатост, стрес, безнадежност и душевна болка, претърпени в резултат на действия и бездействия на съдии и администрация във Върховния административен съд, които отказвали да разгледат жалба и отказ на административния ръководител на съда да проверява и санкционира документирани престъпления на съдии от този съд. Според съдебния състав този иск бил недопустим. Основните твърдения на С. А. Д. били, че е претърпял вреди поради незаконосъобразни действия на съдии и служители във Върховния административен съд, свеждащи се до неблагоприятен за него отговор на исканията му отправени до съда-по движението на делата и други, в образуваните пред този съд производства, както и липса на разглеждане на депозираните от него жалби пред административни ръководители срещу действията на съдии и служители. Вреди настъпили от действия, бездействия или актове на съдебни органи следвало да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ. Надлежен ответник по исковете предвид характера на твърдените незаконосъобразни действия била Държавата. Сочените с исковата молба незаконосъобразни действия на съдии и служители обаче не попадали в нито една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ, където били изброени действията, бездействията и актовете, в резултат на които можело да бъдат репарирани вреди по реда на този закон. Затова съставът на Софийски градски съд намирал, че дори да били предявени срещу надлежния ответник по ЗОДОВ-Държавата, исковете отново щели да са недопустими. Поради това и не било необходимо да се дава възможност на ищеца да уточни дали насочва иска срещу надлежния ответник по ЗОДОВ. При това положение производството подлежало на прекратяване, като недопустимо. Предвид на това определението, чиято отмяна се иска има прекратителен характер и прегражда по-нататъшното развитие на делото. С него не се разрешава по същество гражданско правен спор, поради което то не се ползва със сила на присъдено нещо и не представлява пречка за повторно предявяване на иска. Затова определение № 10 283/24.04.2020 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4808/2019 година не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. Това изрично следва и от т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, като съгласно даденото с нея тълкуване не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. В случая не се касае до прекратяване на делото поради отказ от иск, което прекратяване ще е пречка за повторно предявяване на иска, а за такова поради приета от съда недопустимост на иска. Затова подадената молба за отмяна е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение