Определение № 674 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Л. срещу решение № 1181 от 12.09.2022 г., постановено по гр. д. № 1967 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГК, X-ти състав, в частите, с които е отменено решение № 260494 от 22.01.2022 г. по гр. д. № 6811/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, за заплащане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение трето от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по ДП № 29/2015 г. по описа на ГД „БОП“-МВР за разликата над присъдената сума от 5000 лв. до сумата от 7000 лв., постановено е друго решение за отхвърляне на иска за тази разлика и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 7000 лв. до пълния предявен размер от 55 000 лв.

Касаторът твърди, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?

2. Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме в конкретния случай, че не са налице претърпени от ищеца вреди над обичайните?

3. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение следва ли въззивният съд да преценява всички събрани по делото доказателства в тази връзка в тяхната съвкупност? Следва ли също така решаващият съд да се съобразява в достатъчна степен със задължителните указания по приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/1968 г.?

4. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва с инфлационния процес?

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Л. е изложил в исковата молба, че на 16.12.2012 г. е бил задържан от органите на полицията, а впоследствие срещу него е било образувано наказателно производство ДП №-58/2012 г. по описа на ГД „БОП“ за престъпление по чл.321, ал.3 във връзка с ал.2 и ал.1 от НК и по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.6, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. По повод образуваното наказателно производство спрямо него е била взета мярка за неотклонение“домашен арест“, която е била със срок от 16.12.2012 г. до 22.05.2013 г. /пет месеца и шест дни/. Едва в касационната жалба, без да е поискал своевременно изменение в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че всъщност е задържан за 72 часа на дата 14.12.2012 г. до 21.12.2012 г., през което време е престоял в следствения арест. На дата 22.05.2013 г. мярката за неотклонение е била изменена на парична гаранция в размер на 3 000 лв. Наложена му е и забрана да напуска пределите на страната. С определение от 12.03.2016 г. на Специализирания наказателен съд по НОХД № 293 по описа за 2016 г. наказателното производство срещу него е било прекратено. Като обезщетение за причинените неимуществени вреди, описани подробно в исковата молба, ищецът е поискал Прокуратурата на Република България да му заплати 55 000 лв.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск по основание и размер. Нейният представител се е позовал на обстоятелството, че ищецът е многократно осъждан, поради което интензитетът на търпените от него неимуществени вреди е по-нисък.

Софийският градски съд е присъдил на ищеца 7 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, причинени от незаконно воденото наказателно производство и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 55 000 лв. Софийският апелативен съд е намалил обезщетението на 5 000 лв. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид вида и тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание/от три до десет години лишаване от свобода/, вида и характера на взетата мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство от около три години и половина, негативната промяна, която наказателното преследване е оказало върху социалния живот, психиката и общественото самочувствие и самоопределение в семейството и обществото, отрицателните емоции и страх от възможността да бъде несправедливо осъден, възрастта на ищеца, както и икономическата обстановка в страната. Софийският апелативен съд се е позовал на съдебната практика, според която обичайните вреди от незаконно водено наказателно производство се изразяват в нравствените, емоционални, психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на наказателното производство лицето, обвинено в престъпление, което не е извършило, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно. Накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното и общуване. Когато лицето претендира вреди над обичайните, всички конкретно твърдени от него негативни последици, обуславящи завишен размер на обезщетението, следва да бъдат надлежно доказани. В процесния случай според въззивния съд такива обстоятелства не се установяват. Не се доказват твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние-няма данни за по-чести епилептични пристъпи, за възникване на репродуктивни проблеми-напротив, ищецът има две деца, родени през 2017 г.

Съдът е съобразил също, че наказателното производство е продължило около три години и тази продължителност е счетена за приемлива предвид тежестта и обема на разследването. Констатирал е, че взетата мярка за неотклонение „домашен арест“, изменена впоследствие в парична гаранция, както и наложената забрана за напускане на страната, са сред по-леките мерки за процесуална принуда. За да намали размера на обезщетението от 5 000 лв. на 7 000 лв., въззивният съд е отчел обстоятелството, че срещу ищеца са водени и други наказателни производства и той е изтърпял наказанията по влезли в сила присъди.

От така изложените мотиви на въззивното решение не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност, която според него се състои в неправилна интерпретация на фактическите твърдения, грубо нарушаване на правилата на формалната логика и формалистични правни изводи, касаещи неимуществените вреди. Такива пороци не могат да се установят само от съдържанието на решението. Не е налице грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.

Няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд и по повдигнатите от касатора въпроси, тъй като не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е взел предвид всички факти, които са наведени от страните и са доказани по делото, както и взаимовръзката между тях. Обсъдил е относимите доводи и възражения на страните. В касационната жалба се съдържат твърдения за факти и обстоятелства, които не са били посочени в исковата молба или са останали недоказани. Макар да е изложил оплаквания, че недоказването се дължи на процесуални нарушения, касаторът не е формулирал никакви процесуалноправни въпроси в тази връзка. Затова в крайна сметка по първите два въпроса няма колизия между решението на въззивния съд и цитираните от касатора решения № 27 от 2.02.2015 г. по гр. д. №4265 по описа за 2014 г. на IV ГО, № 331/19.05.2010 г. по гр.д.№ 257/2009 г. на IV ГО, решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV ГО, №700/28.10.2010 г. по гр.д.№ 91/2010 г. на І ГО. Посоченото от касатора решение №457 от 1.7.2010 г. по гр. д. №1264/2009 г. на III ГО е неотносимо към въпросите, тъй като се касае за спор относно родителски права.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди са отчетени всички установени по делото факти, които са от значение за преценката по чл.52 от ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Прието е, че понятието не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Според установената съдебна практика обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с участие на пострадалия процесуални действия; наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период; начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. По този начин е постъпил въззивният съд. Взел е предвид тежестта на обвинението, срока на приключване на наказателното производство, който е бил приемлив с оглед обема на разследването, взетите мерки за неотклонение и тяхната тежест, негативното влияние на незаконно обвинение върху личния и професионалния живот на ищеца. В съзвучие с практиката на ВКС въззивният съд е съобразил и водените други наказателни производства и влезлите в сила присъди на касатора. Противно на твърдението, формулирано в четвъртия въпрос на касатора, не е нарушен критерият за отчитане на жизнения стандарт в страната при определяне размера на обезщетението. Ето защо по третия и четвъртия въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и решения № 785 от 2.03.2011 г. по гр. д.№ 556 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО, № 49 от 24 юни 2013 г. по гр.д.№ 5055/2013 г. на III ГО. Другите посочени от касатора решения нямат връзка с поставените въпроси. Решение № 125 от 4.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на IV ГО се отнася до критериите за намаляване на обезщетението за трудова злополука при груба небрежност, решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1724 по описа за 2009 г. на IV ГО е относно частичния иск и обезщетяване на вреди от ексцес, а решение № 526 от 3.02.2012 г. по гр. д. № 681 по описа за 2010 г. на IV ГО касае изменение на основанието на иск по чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,