Определение № 495 от 05.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Б” Е., гр. В.срещу разпореждане № 1001/28.09.2009г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частна жалба вх. № 5516/28.09.2009г., подадена от „Б” Е., гр. В. против решение № 393/13.07.2009г. по в. ч. гр. д. № 571/2009г. на Пазарджишки окръжен съд като недопустима. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че Пловдивски апелативен съд е отказал да разгледа частната жалба, без да обсъди доводите, че съдебният акт на Окръжен съд Пазарджик има характер на определение, поради което не попада в хипотезата на чл. 437, ал. 4 ГПК. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът „П” О., гр. С. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу разпореждане № 1001/28.09.2009г. на зам.-председателя на Пловдивски апелативен съд е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. „Б” Е., гр. В. е обжалвал Постановление от 17.03.2009г. на ДСИ при РС Велинград за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 36/2008г. по описа на СИС при същия съд. Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, І въззивен състав е оставил без уважение жалбата. „Б” Е., гр. В. е обжалвал това решение пред Пловдивски апелативен съд. За да върне подадената от „Б” Е., гр. В. частна жалба вх. № 5516/28.09.2009г. против решение № 393/13.07.2009г. по в. ч. гр. д. № 571/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението на Пазарджишки окръжен съд, с което в производство по чл. 435, ал. 3 ГПК е оставена без уважение жалбата на „Б” Е., гр. В. против Постановление от 17.03.2009г. на ДСИ при РС Велинград за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 36/2008г. по описа на СИС при същия съд, не подлежи на обжалване. В производството по чл. 436 и следващите ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция и се произнася с решение, което по силата на изричната разпоредба на чл. 437, ал. 4, предл. 2 ГПК не подлежи на обжалване. Само когато производството по жалбата е прекратено, каквато хипотеза не е налице, то би подлежало на въззивно обжалване като определение пред съответния Апелативен съд, чийто акт е окончателен - т. 2 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, което запазва значението си и при действието на ГПК от 2007г. Поради това правилно Пловдивски апелативен съд е върнал частната жалба на „Б” Е., гр. В. против решението на Пазарджишки окръжен съд. Неоснователен е доводът за неправилност на разпореждането поради това, че Апелативен съд Пловдив не е съобразил, че съдебният акт на Окръжен съд Пазарджик има характер на определение. Окръжният съд се е произнесъл с решение по подадената от длъжника жалба, изложил е необходимите предпоставки за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот по чл. 435 ГПК и съображенията си за законосъобразност на постановлението за възлагане. Необсъждането от окръжния съд на изложени в жалбата факти и обстоятелства, които са неотносими към хипотезата на чл. 435 ГПК, не придава характер на определение на постановеното от ОС Пазарджик решение. Въз основа на изложените съображения обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение