Определение № 1172 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на областния управител на област-София, в качеството му на касатор по делото, за изменение на решение № 7827 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3294/2025 г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. С молбата е поискано изменение на решението в частта на разноските, като присъдените такива в полза на ответника по касация Б. К. Л. в размер на 2400 лева, бъдат намалени, като бъде съобразено и тълкуването на СЕС, дадено в решението по дело С-438/22. Искателят се аргументира с направено възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение и това, че делото е с ниска правна сложност и е приключено след провеждането на едно открито съдебно заседание с участието на процесуалните представители на страните. Ответникът Б. К. Л., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Върховният административен съд, след като прецени доводите на страните, констатира следното: Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно. С решение № 7827 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3294/2025 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение № 2238 от 21.01.2025 г. постановено по адм. дело № 11006/2023 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е обявена нищожността на заповед №ДС-15-6/24.10.2023 г. на областния управител на област София. В полза на Б. Л. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Действително в мотивите на решението си съдът не е обсъдил изрично направеното в съдебно заседание на 23.06.2025г. от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на договореното в полза на пълномощника на ответника по касация адвокатско възнаграждение. Настоящият състав обаче намира, че договореното и заплатено такова в размер на 2400 лева не е прекомерно. Това е така, тъй като то е договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие № 1540 от 18.03.2025г., в който изрично е уточнено, че възнаграждението е в размер на 2000 лева без ДДС, а с включен ДДС възлиза на 2400 лева. Видно от доказателствата по делото адвокатът на Л. е изготвил и депозирал в съда подробен отговор на касационната жалба и е осъществил процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минималното възнаграждение за представителство по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по чл.8, ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Уговореното и заплатено от страната не се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъществената от пълномощника на ответника процесуална защита с изготвяне на подробен писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в съдебно заседание. Следва да се отбележи и обстоятелството, че направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора възражение не е мотивирано с никакви конкретни обстоятелства, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. За първи път доводи във връзка с възражението се излагат след приключване на устните състезания в касационната инстанция - в искането за изменение на решението в частта му за разноските. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането за изменение на решението в частта на разноските като неоснователно следва да следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение