Определение № 837 от 13.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6543/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 490/09.10.2014 на Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 503/2014, с което е потвърдено определение № 437/17.07.14 на Новопазарския районен съд по гр.д. № 641/2014 за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Недоволен от определението и касаторът З. Х. Х., представляван от адв. М. В. от Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за служебното задължение на съда да определи вярната правна квалификация на предявения иск и да прекрати производството, ако искът е недопустим, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу ОСЗГ и [община] е за признаване правото на възстановяване върху 35 дка земеделска земя. Правната квалификация на този иск е по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и след като е предявен след изтичането на срока по § 22 ПЗР ЗСПЗЗ, той е недопустим. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е без значение, каква правна квалификация е посочил ищецът в исковата молба, съдът е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск и да провери неговата допустимост. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение