Определение № 6745 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Л. М. Я. от гр. Добрич, чрез пълномощника адв. Атанасов, срещу определение № 562 от 19.03.2024г., постановено по адм. дело № 102/2024г. по описа на Административен съд – гр. Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата й против решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед № 845/08.07.2022г. на кмета на Община Балчик, обективирано в протокол № 19/12.12.2023г., с което е определено обезщетение в размер на 1089,06 лв. за ПИ - „нива“ с идентификатор № 02508.526.41 по КК на гр. Балчик, върху който възниква безсрочен сервитут „Нова ВЛ 110 KV от п/ст 33/ 110 KV към ВяЕЦ “Стражица“ до п/ст „Балчик“, и е прекратено производството по делото, както е осъдена да заплати разноски по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излагат се доводи за несъгласие с изводите на съда, че на жалбоподателката било преведено по посочена от нея банкова сметка съответното обезщетение и в този смисъл същата се била съгласила с изплатения размер, респективно с оспорения административен акт, като по този начин актът бил влязъл в сила, в частта си касаеща нейното обезщетение. Посочва се хронологията на събитията, като се твърди, че уведомлението за издаденото решение е получено от Я. на 13.02.2024г. в пощата в гр. Добрич. Банковата си сметка тя предоставя в община Балчик на 23.02.2024г. - петък. Жалбата срещу административния акт е внесена в съда на 26.02.2024г. - понеделник. Преводът на обезщетението е извършен от Община Балчик на 01.03.2024г. Прави оплакване, че преди да се извърши банковия превод жалбата е внесена в съда, че до изтичане на обжалването нито един административен акт не влиза в сила. Твърди, че липсата на възражение по административния акт не валидира акта и не означава, че се отрича правото на обжалване на адресата. Посочва, че дори и да се счита, че към определен момент с конклудентни действия Я. е показала на административния орган, че няма възражения спрямо акт, то с последващата жалба в съда в срока за обжалване, следва да се счита, че „даденото", преди това одобрение е оттеглено. Излага довод, че за жалбоподателката е налице доказана активна процесуална легитимация, обуславяща правото й на жалба срещу акта на комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като не се претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът кметът на Община Балчик в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба, като моли определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по жалба на Л. М. Я. от гр. Добрич, против решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед № 845/08.07.2022г. на кмета на община Балчик, обективирано в протокол № 19/12.12.2023г., с което е определено обезщетение в размер на 1089,06 лв. за ПИ - „нива“ с идентификатор № 02508.526.41 по КК на гр. Балчик, върху който възниква безсрочен сервитут „Нова ВЛ 110 KV от п/ст 33/ 110 KV към ВяЕЦ “Стражица“ до п/ст „Балчик“. За да постанови оспореното определение Административен съд – Добрич е приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като съдът, след комплектуване на преписката е установил, че жалбоподателката Я. няма правен интерес от оспорване на процесното решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в частта касаеща нейното обезщетение от 1 089, 06 лв. Административния съд е приел, че на Я. на 01.03.2024 г. е преведено по посочена от нея банкова сметка горепосоченото обезщетение и е направил извод, че в този смисъл тя се е съгласила с изплатеното обезщетение и оспорения административен акт, в частта касаеща нейното обезщетение за нея е влязъл в сила. Така постановеното определение е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд, че за частната жалбоподателка не е налице правен интерес да оспорва решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ назначена със заповед № 845/08.07.2022г. на кмета на Община Балчик, обективирано в протокол № 19/12.12.2023г., както и че оспорения административен акт, в частта касаеща нейното обезщетение за нея е влязъл в сила, не се споделят от настоящата касационна инстанция. Задължително условие, обуславящо правния интерес и възникването на право на жалба за едно лице, е наличието на "засягане" на негови права и/или защитени от правото интереси от акта, който се оспорва /чл. 147, ал. 1 от АПК/. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови, респ. разширяване на съществуващи правни задължения. В случая от данните по делото се установява, че с оспореното решение на комисията с оглед възникване на безсрочен сервитут „Нова ВЛ 110 KV от п/ст 33/ 110 KV към ВяЕЦ “Стражица“ до п/ст „Балчик“ е определено обезщетение в размер на 1089, 06 лв. за ПИ - „нива“ с идент. № 02508.526.41 по КК на гр. Балчик, върху която то възниква. Противно на приетото от административния съд, учредяването на законен сервитут през имот, който е собственост на жалбоподателката, безспорно поражда правни последици за последната и засяга негативно нейната правна сфера. В настоящия случай спорните въпроси са не дали решението засяга нейната правна сфера по принцип, а дали след като тя е дала банковата си сметка в общината и от там са й превели пари за обезщетението това означава, че тя няма правен интерес да обжалва определената оценка и дали с превеждането на парите административния акт с който е определена оценката влиза в сила при условия, че още не е изтекъл срокът за неговото обжалване. Безспорно по делото е установено, че уведомлението за издаденото решение е получено от Я. на 13.02.2024г. в пощата в гр. Добрич. Банковата си сметка тя предоставя в община Балчик на 23.02.2024г. - петък. Жалбата срещу административния акт е внесена в съда на 26.02.2024г. - понеделник. Преводът на обезщетението е извършен от Община Балчик на 01.03.2024г. В чл. 210, ал. 3 ЗУТ е предвидено, че оценката подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Преклузивният 14-дневният срок съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорването й, изтича на 27.02.2024г. (вторник, работен ден). Жалбата е подадена на 26.02.2024г., следователно възможността за обжалване към този момент не е преклудирана поради просрочие, което обстоятелство не е взето в предвид от съда. От посочената последователност на фактите се доказва, че в срок за обжалване преди да получи парите за обезщетението от общината Л. Я. подава своята жалба срещу решението с определената оценка до съда. Административният акт влиза в сила, ако в срока за обжалване не е подадена жалба срещу него или ако подадената жалба с влязло в сила решение е оставена без уважение. В случая тези хипотези не са налице, тъй като видно от данните по делото е, че срещу решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ преди да изтече срока за обжалване и преди Община Балчик да преведе парите по оценката Я. подава жалба до съда срещу акта. Тази жалба ясно и недвусмислено изразява нейното несъгласие с определената оценка и тя именно се противопоставя на определеното с решението обезщетение. Не може само защото вече е предоставила в общината банковата си сметка за превод на обезщетението това нейно действие да отрече нейното право на жалба и да е препятствие срещу упражняването му. Превеждане на обезщетението преди да изтече срока за обжалване не може да погаси правото да оспори административния акт. Напротив до изтичане срока на обжалване във всеки един момент тя има право да подаде жалба срещу оценката. Съгласно правната разпоредба на чл. 210, ал. 4 от ЗУТ сумата на обезщетението по влязлата в сила оценка се внася по сметка в търговска банка и се изплаща на правоимащите по нареждане на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Видно е, че закона, като условие, изискване и предпоставка за внасяне на обезщетението по сметка в банка поставя наличието на влязла в сила оценка. В случая след като в срока за обжалване имаме подадена жалба срещу решението на комисията, то все още не е влязло в сила, не е окончателен и стабилен административен акт годен да породи визираните в него правни последици. Решението на комисията с определената оценка тепърва ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност при евентуално подадена срещу него допустима и редовна жалба. В настоящата хипотеза, Община Балчик, при невлязла в сила оценка, в нарушение на горецитираните норми е превела парите за обезщетението по сметката на жалбоподателката в банката, който акт не може да има за правна последица отричането на правото на оспорване на жалбоподателката. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Л. М. Я.. По отношение на претенциите за разноски от страните, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото, съгласно на чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,