Решение № 6370 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 145/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на А. А. М., чрез процесуалния представител адв. Чавдаров, срещу решение № 4878 от 29.10.2025г., постановено по адм. дело № 1277/2024г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменена заповед № 111 от 04.02.2010г. на кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, чл. 62, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г./ и § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е одобрено попълване на кадастралния план на [населено място], Община Велинград, с верни имотни граници на поземлени имоти с пл. № № 205, 208, 209, 340, 341, 343 и 344, кв. 30. В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба, подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че жалбоподателката в първата инстанция А. Д. М. има правен интерес от оспорване на заповедта, предмет на производството, тъй като посочва, че с нотариален акт за доброволна делба [заличен текст]. А. М., заедно с другите наследниците на А. М. М., а именно Х. А. И. и М. А. М. са уредили изцяло собствеността върху имот пл. № 205, кв. 30 по плана на [населено място], като единствено М. А. М. е получил дял и е станал собственик на наследената част от ПИ № 205, отреден за УПИ VII – 205, 427, а другата част, за която е отреден УПИ VI – 205, 427 е също на М. М.. Посочва най – накрая, че ако някой може да има претенции върху частта от ПИ пл. № 205, която попада в УПИ III – за озеленяване, то това е пак само и единствено М. А. М., тъй като и тази част с оглед на извършената делба не е останала наследствена, а е негова лична собственост. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, жалбата на А. Д. М. да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на Община Велинград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците А. Д. М., М. А. М. и М. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Мешков, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено в полза на процесуалния представител на касатора. Ответниците Община Велинград, А. М. Д., А. А. М., В. М. Ю., А. М. М., Ю. М. М., Ф. М. Т., Н. А. М., А. А. М., А. А. М., З. Р. М., Х. М. Т., Х. А. И., А. М. М., А. М. П., Р. А. М. и Е. А. Ю., редовно призовани, не се явяват и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС – гр. Пазарджик е приел, че за жалбоподателката А. Д. М. е налице правен интерес от оспорване на заповедта № 111 от 04.02.2010г. на кмета на община Велинград. В изпълнение на указания, дадени с решение № 12486 от 19.11.2024г. по адм.д. № 7350/2024г. по описа на ВАС, с което е отменено предходно решение и делото е върнато за ново разглеждане, съдът е назначил съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, от която е приел за установено, че по действащия регулационен план за УПИ VII – 205, 427 и VI – 205, 427, кв. 30 по плана на [населено място], за които след 2012г. като еднолични собственици се легитимират М. А. М. и М. М. М., не е била отредена цялата площ на имот пл. № 205. Посочил е, че имот пл. № 205 е с по – голяма площ от включената в посочените УПИ, като от СТЕ се е установил, че по – голямата част от него попада в УПИ III – за озеленяване, вилен отдих и обществено обслужване. Съдът е приел, че за останалата част от имот пл. № 205, която е останала извън УПИ VII – 205, 427 и УПИ VI – 205,427, към момента е собственост на наследниците на А. М. М., между които е и жалбоподателката А. Д. М.. По тези съображения е приел, че жалбоподателката е от кръга на заинтересованите лица по § 1 т. 13 ДР на ЗКИР, а именно в качеството й на собственик на вещни права върху имот, засегнат от изменението, съответно за нея е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Аргументирал се е, че оспореният административен акт не е бил съобщен на жалбоподателката в качеството й на наследник на А. М. М., починал на 26.01.2010г., преди издаването на заповедта, поради и което подадената от нея жалба е в срок. По съществото на спора е обосновал, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, съдържа изискващите се от закона реквизити, фактически и правни основания, но е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че производството е започнало по заявление вх. № 032 – 11 – 5 от 15.01.2010г., подадено от А. М. Ш. /А. М. М./, в качеството му на собственик на имота по силата на нотариални актове № 226 от 1960г. и № 255 от 1976г. От приетата съдебно – почеркова експертиза обаче е било установено, че подписът под заявлението за допълване /поправка/ на одобрени якадастрален плане положен от сина на А. Ш. /А. М. М./ М. А. М., който обаче към момента на подаването му не е бил нито собственик, нито носител на ограничено вещно право върху имота. Съдът е приел, че основно задължение на административния орган по чл. 27, ал. 2 АПК е да провери дали заявитея имам активна процесуална легитимация да иска издаването на съответния административен акт. В случая е приел, че към момента на подаване на заявлението от 15.01.2010г. преди смъртта на А. Ш. на 26.01.2010г., синът му М. А. М. не е бил активно легитимиран да инициира и да участва в административното производство по изменение на кадастралния план без да е бил надлежно упълномощен от баща си. Поради това е приел, че издадената в недопустимо административно производство заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба на А. М., поради липса на правен интерес. По аргумент от чл. 54, ал. 4 заповедта за изменение на кадастралната карта/кадастралния план може да бъде обжалвана от заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Съгласно легалното определение по § 1, т. 13 ДР на ЗУТ "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, които са засегнати от изменението. В случая от доказателствата по делото, включително приетата в изпълнение на указанията дадени в решение на ВАС, съдебно – техническа експертиза безспорно се установява, че за имот пл. № 205 е бил отреден УПИ V – 205 с площ от 2513 кв.м. по одобрен регулационен план със заповеди № 52 от 11.02.1993г. и № 550 от 17.06.2003г. Със заповед № 444 от 05.04.2012г. на кмета на община Велинград този регулационен план е изменен и за имот пл. № 205 са отредени три УПИ, а именно УПИ VII – 205, 427 с площ 590 кв.м., УПИ VI – 205, 427 с площ също от 590 кв.м. и УПИ III – за озеленяване, вилен отдих и обществено обслужване, кв. 30, [населено място], в който е включена останалата площ на имот пл. № 205. Видно обаче от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижими имоти по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и договор за доброволна делба на недвижими имоти № 40, том I, рег. № 618, дело № 32/2012г. на нотариус Л. Тенева в дял на М. М. М. е предоставен УПИ VI – 205, 427, а в дял на М. А. М. е предоставен УПИ VII – 205, 427, кв. 30, [населено място]. По отношение на останалата част от имот пл. № 205, за която е отреден УПИ III – за озеленяване, вилен отдих и обществено обслужване страните не са сключили споразумение, поради и което е обоснован извода на съда, че същият е останал в патримониума на наследниците на А. М. М. /А. Ш./, между които е и жалбоподателката А. М.. Поради и това е правилен извода на съда, че същата има качеството на заинтересована страна по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, за която е налице активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването на заповедта, с която е одобрено изменение на действащия кадастрален план за имот пл. № 205 по кадастралния план на [населено място]. Съответен на закона е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, кмета на община Велинград, предвид разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, предвиждаща, че при липса на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, настъпилите изменения в кадастралните планове се одобряват със заповед на кмета на общината, както и че съответства на изискванията за форма. Правилен е извода на съда, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като административното производство е започнало по искане на лице, което не е легитимирано към момента на подаване на заявлението да отпочне процедура по изменение на кадастралния план. От доказателствата безспорно е установено, че административното производство е по заявление вх. № 032 – 11 – 5 от 15.01.2010г., подадено от името на А. М. Ш. /А. М. М./, в качеството му на собственик на имота по силата на нотариални актове № 226 от 1960г. и № 255 от 1976г., но от приетата съдебно – почеркова експертиза е установено, че подписът под заявлението за допълване /поправка/ на одобрения кадастрален план е положен от сина на А. Ш. /А. М. М./ М. А. М., който не е бил оправомощен за това от баща си и който към момента на подаването му не е бил нито собственик, нито носител на ограничено вещно право върху имота. Правилен е извода, че административното производство, започнало по подадено заявление, подписано от лице, което не е активно легитимиран да го инициира и да участва в него представлява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация А. Д. М., М. А. М. и М. М. М., като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за строени разноски в настоящото производство, следва да бъде уважено в претендирания размер от 1250 лева, съответен на 639,11 евро, който е минималният такъв за адвокатско представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,