Определение № 620 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Х. К. Г. с искане за изменение на постановеното по делото определение № 11009 от 16.10.2024 г., по адм.д. № 9635/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта му за разноските като в молбата се прави и възражение за прекомерност на присъдените разноски за касационната инстанция в общ размер на 900 лв. Сочи, че разноските не отговарят на реално направените в тази инстанция, както и, че делото не е с особена фактическа и правна сложност, за да бъдат присъдени разноски на ответните страни – физически лица. Моли за изменение на определението в частта на разноските като такива не бъдат присъждани. Ответниците по искането – Г. К. Г., действащ лично за себе си и като законен представител на малолетния си син Б. Г. Г. и З. Й. И., в отговора си по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, чрез процесуалния си представител оспорват искането с доводи за неоснователност. Ответникът по искането – главен архитект на Община гр. Разлог не изразява становище. Искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноски е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните: С постановеното по делото определение по две частни жалби на Х. К. Г., в производство по чл. 229 и в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният съд: 1. Оставя в сила определение № 1953/17.6.2024г., постановено от Административен съд гр. Благоевград, по адм.д № 1005/2023г., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. срещу разрешение за строеж № 163/15.9.2023г., издадено от главния архитект на община Разлог като процесуално недопустима, производството по посоченото дело е прекратено и Г. е осъден да заплати деловодни разноски на Г. К. Г., Б. Г. Г. и З. Й. И.; 2. Оставя в сила определение № 2135/12.7.2024г., постановено по посоченото адм. д. на Административен съд гр.Благоевград, в частта му, в която е оставено без уважението искането на частния жалбоподател за изменение на определение № 1953/17.6.2024г. по адм. д. № 1005/2023г., в частта му, в която Х. К. Г. е осъден да заплати разноски на Г. К. Г., Б. Г. Г. и З. Й. И. в размер на 1250 лв.; 3. Отменя определение № 2135/12.7.2024г., постановено по адм. д. № 1005/2023г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, в частта, с която е оставено без уважението искането на частния жалбоподател за изменение на определение № 1953/17.6.2024г. по адм.д. № 1005/2023г., в частта му за разноските, в която Х. К. Г. е осъден да заплати на Община Разлог разноски в размер 1250 лв. като вместо това отменя определение № 1953/17.6.2024г. по адм.д. № 1005/2023г., в частта му за разноските, с което Х. К. Г. е осъден да заплати разноски на Община Разлог. С обжалваното в настоящето производство определение Върховният административен съд осъжда Х. К. Г. да заплати на Г. К. Г., Б. Г. Г. и З. Й. И. общо сумата от 900 лв., деловодни разходи за касационното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая разноските за касационната инстанция са присъдени предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответниците – физически лица и представените доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и надлежното упълномощаване на адвокат за защита по делото пред Върховен административен съд. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, но само по искане на другата страна. Искането трябва да е направено своевременно - до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая от страна на Х. Г. не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците по частните жалби. Съдът служебно не може да осъществява преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Направеното възражение едва с молбата с правна квалификация чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК не е своевременно, поради което и искането за изменение на определението в частта за разноските е неоснователно. Следва също така да се подчертае, че присъдената с определението сума от 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ответните страни, посочена в договора за правна защита и съдействие, е под предвидения минимален размер за представителство по дела по ЗУТ, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, с оглед на изложеното молбата на Х. К. Г. за изменение на Определение № 11009 от 16.10.2024 г., постановено по адм.д. № 9635/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение