Определение № 919 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 536/2025 г.
ВКС21.03.2025 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
СПИРА изпълнението на решение № 155/20.02.2025г. по гр.д. № 1621/2024год. на Софийски апелативен съд и в частта му, с която е потвърдено решение № 1617/20.03.2024г. по гр.д.№ 10671/2023г. на Софийски градски съд, за осъждане Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане„ АД да заплати на В. К. К. – Т. сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва считано от 27.07.2023 г. – обезщетение за претърпени от В. Т. неимуществени вреди. Да се издаде препис от определението на Застрахователно акционерно дружество “ОЗК – Застраховане ” АД. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. С определение № 885/19.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато спиране изпълнението на решение № 155/20.02.2025г. по гр.д. № 1621/2024год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, след частична отмяна на решение № 1617/20.03.2024г. по гр.д.№ 10671/2023г. на Софийски градски съд, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане„ АД е осъдено да заплати на В. К. К. – Т. допълнително сума от 20 000 лева, над размера на присъдената от първоинстанционния съд сума от 30 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 27.07.2023г. – обезщетение за претърпени от В. Т. неимуществени вреди. С молба вх. № 5199/20.03.2025 г. ЗАД „ОЗК – Застраховане„ АД е поискало допълване на определението за спиране изпълнението на въззивното решение и в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното, за осъждане дружеството да заплати на В. Т. обезщетение в размер на 30 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.07.2023 г.. Представено е и доказателство за платена по сметка обезпечения на Върховен касационен съд гаранция в размер на 30 000 лева. Подадената касационна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане „ АД действително съдържа, установено и от състава при предходното му произнасяне, противоречие между обстоятелствена част и петитум, досежно предмета на касационно обжалване, но предвид петитума на молбата за допускане спиране на изпълнението и доколкото внесената парична гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е кореспондирала със същия и с петитума на касационната жалба, спиране на изпълнението е допуснато само в частта, в която с въззивното решение е изменено първоинстанционното, за присъждане на допълнително обезщетение от 20 000 лева. Към настоящата молба вх. № 5199/20.03.2025г. е приложено допълнение към касационната жалба, с уточнение че предмет на касационно обжалване е въззивното решение в цялост. Уточнението е депозирано в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Предвид това следва да се приеме, че е подадена редовна касационна жалба срещу въззивното решение в цялост. Останалите, установени с определение № 85/19.03.2025г. по настоящото дело, предпоставки за допускане спиране на изпълнението са относими и по настоящото искане, за спиране изпълнението на въззивното решение и в останалата му – потвърждаваща първоинстанционното - част, като се съобрази и внесената допълнително парична гаранция от 30 000 лева. Предвид изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия