Определение № 181 от 08.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.

Производство по чл. 248, ал.3 ГПК. С молба от 18.05.2011 година, подадена от А. Т. Р. от [населено място] е направено искане за изменение на решение № 172 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 80/2010 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд в частта му за съдебните разноски. Ответниците по молбата М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В., всички от [населено място] не вземат становище в срока по чл. 248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за изменение на определението в частта му за разноските е допустимо, а разгледано по същество неоснователно. С решение № 172 от 21.03.2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменено решение № 1168 от 22.07.2009 година по гр.д. № 39/2008 година на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 9603,27 лева, предявен от А. Т. Р. от [населено място] против М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В., всички от [населено място] и е отменено първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 01768/2006 г. в частта му, с която са присъдени съдебни разноски над 1296 лева до сумата 1994 г. С решението на Върховния касационен съд М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В. са осъдени да заплатят на основание чл. 86 ЗЗД на А. Т. Р. суми както следва: М. И. В. сумата 4801,64 лева, а И. Л. В. и Л. Л. В., всеки един по 4801,64 лева. Ответниците М. И. В., И. Л. В. и Л. Л. В. са осъдени да заплатят А. Т. Р. и сумата 1859 (хиляда осемстотин петдесет и девет) лева съдебни разноски. Разноските са изчислени въз основа на доказателствата за извършването им пред въззивна и касационна инстанция и съобразно полагаемите се разноски по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в първоинстанционното производство. Съдът е съобразил обстоятелството, че първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 12.04.2007 г. по гр.д. № 01768/2006 г. е влязло в сила като необжалвано в частта за съдебните разноски по иска с правно основание 55, ал.1 ЗЗД в размер на 1296 лева (с въззивната жалба първоинстанционното решение е обжалвано само в частта му по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД и присъдените разноски по този иск), поради което въззивният съд се е произнесъл по искането за разноски само в обжалваната част – за разликата между 1269 лева и 1944 лева. Предвид изложеното, не е налице основание за изменение на постановеното решение при условията на чл. 248, ал. 3 ГПК в частта му за съдебните разноски – разноските по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД са изчислени точно, а дължимите разноски по иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД в размер на 1269 лева са присъдени с решение от 12.04.2007 г. по гр.д. № 01768/2006 г. на Софийски градски съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение