Решение № 1065 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. Б., чрез адв. Н. Григорова като процесуален представител, против Решение № 6689 от 18.06.2025 г., постановено по административно дело № 2868/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи за законосъобразност на издадения административен отказ с твърдения за наличие на предпоставките по чл.190, ал.2 ЗУТ за прокарване на временен път. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез отмяна на процесната заповед. Претендират се разноски. Ответникът – заместник - кмет на Община Варна, чрез пълномощника си юрк. Л. Гоцева, представя писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Л. С. Б. против заповед № 1851/30.05.2024 г. на заместник – кмета на община Варна, с която на основание чл.190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до [ПИ] по КК на гр. Варна, 23 м.р., по заявление вх. № АУ 093527ВН-006ВН/18.12.2017г. на жалбоподателката. За да постанови горния резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, вкл. на заключението на вещото лице по СТЕ, е констатирано отсъствие на предпоставките, предвидени в приложимата правна норма на чл.190 ЗУТ. Излагат се съображения, че имотът, до който е отказано прокарване на временен път, не е урегулиран и за него няма предвиден достъп по проектирани улици, като няма и започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, съответно за предвидени с проектоплан улици, поради което имотът не попада в хипотезата на чл. 190, ал.1 и ал. 2 ЗУТ и издадената на това основание заповед, обективираща отказ, е законосъобразна. Обжалваното съдебно решението е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в изискуемата писмена форма и със съдържанието по чл.59, ал.2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия закон. Обоснован и законосъобразен е и решаващият извод в оспореното решение за отсъствие на материалноправните основания по чл.190, ал. 1 и ал.2 ЗУТ. Според посочените разпоредби, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти (ал.1), а при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план (ал.2). В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези, както правилно са приели административният орган и съдът. Данните по делото, включително заключението на вещото лице арх. К., сочат, че жалбоподателката е собственик по реституция на ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна, който заедно с други ПИ, попада в УПИ I – "за технически университет", кв. 2 по плана на гр. Варна, одобрен през 1987 г.; че процесният [ПИ] не е урегулиран като самостоятелен УПИ и не е предмет на висяща процедура по изработване на изменение на ПУП (горното е видно от СТЕ, а твърдения и доказателства за обратното няма от страна на жалбоподателката). Видно е също, че издадените предходни заповеди с №№ 3572/08.11.2021 г. и 0323/31.01.2023 г. за прокарване на временен път до имота на оспорващата през [ПИ], съотв. през [ПИ] – публична държавна собственост, предоставени на Технически университет – Варна, са отменени с влезли в сила съдебни решения. Според документите по преписката и мотивите на органа, с обжалваната заповед е отказано прокарването на временен път, който засяга отново [ПИ] като предвижда достъп до [имот 10135.2555.2633][имот номер ]от [улица] и разделянето на [ПИ] с обособяване на нов УПИ. При тези факти изводът на решаващия съд за отсъствие на предпоставките по чл.190 ал.1 и ал.2 ЗУТ, респ. за съответствие на оспорения отказ на органа с материалноправните разпоредби, е законосъобразен. Смисълът на чл. 190, ал.1 ЗУТ е временните пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити. Тези факти, предвидени в хипотезата на правната норма, не са осъществени в настоящия случай за да възникне предвидената последица - прокарване на временен път. Безспорно е по делото, че е налице влязъл в сила ПУП от 1987г. за УПИ I – "за технически университет", кв. 2 на гр. Варна, в който попада процесният [имот номер]. Безспорно е също, че до УПИ І, кв. 2 има достъп от действащи улици [улици];, видно от скиците по делото и заключението на вещото лице/ и прокарването на временен път до части от него е незаконосъобразно. Без значение е обстоятелството, че УПИ І е съставен от отделни поземлени имоти, отразени и в кадастралната карта като самостоятелни, вкл. от имота на жалбоподателката, до които няма достъп. В хипотезата на чл.190, ал.1 ЗУТ, прокарването на временни пътища е допустимо при урегулирани имоти, ако същите имат лице само по проектирани нови улици, които не са открити, какъвто не е настоящия случай. За жалбоподателката е налице възможност да иска учредяване на право на преминаване до имота или да инициира процедура за изменение на регулацията и разделянето на УПИ І, кв.2 на отделни урегулирани имоти, но не и прокарване на временен път. От горните факти следва неприложимост и на хипотезата на чл.190, ал.2 ЗУТ, а доводите в обратен смисъл в касационната жалба са неоснователни. Смисълът на чл. 190, ал.2 ЗУТ е временните пътища да се прокарват при нужда - при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти - по улиците съобразно извършените проучвания. Както се посочи, за процесния имот няма доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, респ. за предвидени с проектоплан улици. От друга страна, имота на жалбоподателката не е урегулиран, но попада в УПИ І, поради което не е със статут на неурегулирана част на населеното място по смисъла на чл.190, ал.2, изр. второ ЗУТ. За приложимостта на посочената разпоредба не е достатъчно обстоятелството, че по отношение на процесния ПИ има одобрен ОУП, доколкото останалите материалноправни предпоставки не са изпълнени. Изложеното налага заключението, че оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 190, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което е законосъобразен административен акт. Съображенията на административния съд в горния смисъл са обосновани, а оспореното решение за отхвърляне на предявената жалба е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на община Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, равняващо се на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,