Определение № 2974 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 721/2024 г.
ВАСВторо отделение12.03.2024 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 2198 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1075/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата съобразно дадените указания. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на командира на Сухопътните войски, чрез юрк. Даутева като процесуален представител, срещу определение № 2198 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1075/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Излагат се доводи за неговата неправилност поради несъответствие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на оспорването по същество. Ответникът – главният архитект на община Благоевград не взема становище по жалбата в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Пред административния съд са оспорени заповед № 993 от 14.06.2023 г. и разрешение за строеж № 191/14.06.2023 г., издадени от главния архитект на община Благоевград като части на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ). С оспорената заповед по заявление вх. № АСК-0123-11/02.06.2023 г. от кмета на община Благоевград, на основание чл. 150 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрен подробен устройствен план (ПУП): 1. Изменение на плана за регулация (ПР) за разделяне на УПИ I, кв. 184 по плана на гр. Благоевград, имот с идентификатор 04279.621.147 по кадастралната карта на гр. Благоевград, с предназначение „за интер експо център и конгресен център, музей, парк, спортен център и православен храм“ и образуване на два нови УПИ: УПИ I, отреден за имот с нов идентификатор 04279.621.283 по КК на гр. Благоевград, с предназначение „за интер експо център и конгресен център, музей, парк, спортен център и православен храм“ и УПИ II, отреден за имот с нов идентификатор 04279.621.284 по КК на гр. Благоевград, с предназначение „за индустриален парк за високотехнологични интензивно базирани на знания услуги“; 2. План за застрояване (ПЗ) на новообразувани УПИ I-621.283 и УПИ II-621.284, кв. 184 по плана на гр. Благоевград - ново средно свободно застрояване, при спазване на следната устройствена зона и устройствени показатели: устройствена зона „Смф“, височина на застрояване – до 15 м, максимална стойност на Кинт 2.5, плътност на застрояване – максимум 70%, минимална озеленена площ – 20%, по черни, червени, сини, кафяви, розови, зелени, сиви, лилави и жълти цветове, линии и надписи на приложена към заповедта графична част.. С обжалваното определение оспорването на командира на Сухопътните войски срещу заповедта за одобряване изменението на регулационния и застроителния план е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва този акт. Изложени са съображения, че предназначението на новообразувания УПИ I-621.283 е идентично с предназначението на имота по досега действалия план, а в това на УПИ II-621.284 се внася само уточнение без да се предвиждат промени в него. По тези съображения съдът приема, че оспорващият не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, което прави оспорването му срещу заповедта за изменение на ПУП недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на заинтересуваните лица по чл. 131,. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана (изм., обн. ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.); съседните имоти, вкл. имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. От доказателствата по делото се установява, че имот с идентификатор 04279.621.146, съседен на този, предмет на разработката, е собственост на държавата съгласно акт за публична държавна собственост (АПДС) № 2012, с предоставени права за управление на Министерство на отбраната. Със заповед от 30.06.2011 г. на министъра на отбраната имотът е предоставен за управление на командира на Сухопътни войски на основание чл. 60д, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). С одобреното изменение на ПУП - ПРЗ не се извършва промяна в площта и границите на имота, предоставен за управление на оспорващия. Разработката обхваща единствено УПИ I, кв. 184 по плана на гр. Благоевград, представляващ имот с идентификатор 04279.621.147 по КККР на гр. Благоевград, като видно от текстовата и графичната част (представено е единствено черно-бяло ксерокопие) не се предвижда свързано застрояване. Липсват данни и твърдения за допуснати намалени отстояния по отношение на имота на оспорващия. Предназначението на новообразувания УПИ I съвпада с това по досега действащия регулационен план. Отреждането на новосъздадения УПИ II е за индустриален парк. При тези данни законосъобразно и обосновано съдът приема, че не са налице предпоставките за допустимост на жалбата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като имотът на оспорващия е извън предмета на плана. В случая не се установява с одобреното изменение на ПУП- ПЗ да се създава свързано застрояване с неговия имот и не се сочат допуснати намалени разстояния към имота на жалбоподателя, поради което не намират приложение и хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Липсват твърдения и за наличие на предпоставките съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Правният си интерес от оспорване частният жалбоподател основава с промененото предназначение на имота, предмет на плана по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като новообразуваният УПИ II-621.284 е за производствени дейности. От представеното по делото черно-бяло копие на графичната част на заповедта се установява, че УПИ I, представляващ имот с идентификатор 04279.621.147 по кадастралната карта на гр. Благоевград, общинска собственост, се разделя на два УПИ по кадастралните граници на имоти с нови идентификатори, като предназначението на УПИ I-621.283 „за интер експо център и конгресен център, музей, парк, спортен център и православен храм“ се запазва. Преценката дали оспорващият попада в кръга на заинтересуваните лица обаче следва да се извърши спрямо имота в обхвата на плана - УПИ I (стар), отреден за имот с идентификатор 04279.621.147 по кадастралната карта на гр. Благоевград, а не само по отношение на новообразувания УПИ I-621.283. Настоящият състав не споделя извода на съда за липса на основанието по т. 4 от чл. 131, ал. 2 ЗУТ, съгласно която непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. В чл. 8 ЗУТ се определя конкретното предназначение на имотите в различните видове територии. В чл. 4, ал. 7 (изм. ДВ, бр. 84/2022 г., в сила от 23.11.2022 г.) от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии се посочва, че с подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот съгласно чл. 8 ЗУТ. Предназначението на УПИ I по действащия регулационен план е такова за общественообслужващи функции - чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Според чл. 4 от Закона за индустриалните паркове (ЗИП), индустриален парк е обособена територия, разположена в една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Съгласно чл. 5, ал. 2 от същия закон, индустриалният парк се състои от урегулирани поземлени имоти с предназначение за производствени дейности. В индустриалния парк се допускат урегулирани поземлени имоти и с друго предназначение – за спомагателни и обслужващи дейности, свързани с функционирането на парка, включително за движение и транспорт и за друга техническа инфраструктура, за общественообслужващи дейности, за озеленени площи и за специални обекти, като общата им площ не може да бъде равна или по-голяма от половината от площта на парка. В случая с оспорената заповед се предвижда само един УПИ от двата новообразувани за индустриален парк, поради което същият може да е само с производствено предназначение по смисъла на изр. първо от чл. 5, ал. 2 ЗИП. Изключението по второто изречение от разпоредбата не намира приложение, доколкото отреждането на други УПИ за извършване на спомагателни и обслужващи дейности е в рамките на територията на индустриалния парк, които са свързани с неговото функциониране. Следователно, предназначението на процесния имот от такова за общественообслужващи дейности безспорно се променя с оспорената заповед, тъй като новообразуваният УПИ II е с предназначение за производствени дейности. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове правния интерес на жалбоподателя по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ от оспорване на административния акт. Въпросът за изпълнението на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е по съществото на спора, а не на допустимост на жалбата. Доводите относно възможността за преминаване на тежкотоварна техника през процесния имот до този на жалбоподателя също не подлежат на разглеждане в настоящото производство. При липса на изрично учредено ограничено вещно право спрямо имота, предмет на изменението, за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Поетото от община Благоевград задължение за изгради „комуникационно-транспортна връзка към ул. „Александър Стамболийски“, която да осигури безпрепятствено извеждане на тежкотоварна техника не води до извод за съществуващо в полза на жалбоподателя право на ползване върху разположената в имот с идентификатор 04279.621.147 (сега ПИ 04279.621.283) "алея за достъп". Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, а делото - да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да съобрази, че освен оспорване на заповед № 993 от 14.06.2023 г. на главния архитект на община Благоевград, жалбата до него съдържа и искане за отмяна на разрешение за строеж № 191/14.06.2023 г. на главния архитект на община Благоевград като части на КПИИ по чл. 150 ЗУТ, както и особено искане за спиране на допуснатото с разпореждания на органа предварително изпълнение на двата акта, по които липсва произнасяне. Освен това съдът следва да прецени кой може да бъде носител на предоставеното право на управление по отношение на имота, публична държавна собственост - Сухопътните войски като юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла на чл. 60д, ал. 1 ЗОВС или командира на същите с оглед изясняване въпроса за надлежната страна, разполагаща с процесуално право на жалба, както и да изиска заверено копие на цялата административна преписка по издаване на оспорените актове, ведно с цветно копие от графичните части на заповедта за изменение на подробния устройствен план, както и одобрените инвестиционни проекти, въз основа на които е издадено оспореното разрешение за строеж. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
30- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 5, ал. 2 ЗИП
- чл. 60, ал. 1 ЗОВС
- чл. 129, ал. 2 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2 ЗУТ
- чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ
- чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ
- чл. 150 ЗУТ
- чл. 150, ал. 3 ЗУТ
- чл. 8 ЗУТ
- чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗУТ
- чл. 131, ал. 1
- чл. 131, ал. 2, т. 2
- чл. 131
- чл. 134, ал. 2, т. 6
- чл. 149, ал. 1
- чл. 150
- чл. 229
- чл. 4, ал. 7
- чл. 4
- чл. 5, ал. 2
- чл. 60, ал. 1, т. 1