Определение № 46 от 15.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1199/2011 г.

Производството е по реда на чл. 44 НПК. Спор за подсъдност е повдигнал съдията - докладчик по ч н д № 408/2011 г. /прекратено/ по описа на Пловдивския районен съд. Делото е образувано след като е получено прекратеното ч н д № 621/2010 г., от съдията - докладчик от К. районен съд. Второто производство е образувано по молба на осъдения А. И., с искане да бъде постановена съдебна реабилитация. Пловдивския съд е изразил становище в разпореждане от 16.02.2011 година, че делото е подсъдно на К., тъй като съгласно чл. 433 ал. 2 НПК, компетентен да се произнесе е съдът постановил присъдата с най-тежко наказание, а когато наказанията са еднакво тежки, компетентен е съдът постановил последната присъда. Прокурорът е дал заключение делото да се изпрати за разглеждане на К. районен съд, на основание чл. 433 ал. 2 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: При проверката по делото се установи, че изложеното в съобразителната част на разпореждането с което е сезиран ВКС, кореспондира с данните по делото и приложеното свидетелство за съдимост. Видно е от последното, че спорните две от трите осъждания на молителя И. са постановени с определения за одобряване на споразумение, влезли в сила както следва – по н о х д № 822/2002 г. по описа на Пловдивския районен съд - на 1.09.2005 г. с наказание глоба и по н о х д № 444/2004 година по описа на Карловския районен съд – на 2.09.2005 г. с наказание една година лишаване от свобода, условно. Очевидно е, че и по двата критерия на закона – време на постановяване на присъдата и нейната тежест, описаното в справката за съдимост на молителя сочи като компетентен да разгледа делото за съдебна реабилитация – К. районен съд. Поради изложеното и на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 433 ал. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение