Решение № 3404 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – Варна /РИОСВ - Варна/ против Решение № 10510/30.09.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №389/2025 г., с което съдът е отменил писмо изх. № 26-00-1055/07.02.2025 г. на директора на РИОСВ – Варна, съдържащо предписание на осн. чл.14 ал.4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ с адресат „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД – Варна, представлявано от изпълнителния директор С. Д. и е осъдил Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна да заплати на „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД - Варна, ЕИК 103862587, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Доводите на касатора са, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ЗООС, както и чл. 14, ал. 4 ЗООС, респ. органът издал оспорения административен акт е извършил превантивен контрол, който като административна дейност, не бил съобразен от първоинстанционния съд. При така релевираните касационни основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, като съдът да отмени решението и да върне делото на същия съд за ново произнасяне, респ. да реши спора по същество, като отхвърли първоинстанционната жалба. Ответникът - „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД – Варна е подал писмен отговор по делото, в който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, поради което моли същото да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а решението за неправилно, поради което пледира за неговата отмяна. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало след подаден сигнал № С-60/10.01.2025 г. до компетентните органи, в който е посочено, че е налице замърсяване с прах от бластиране от кораб в Кораборемонтния завод – Варна, около плаващ док 3, както и близо до фара на вълнолома. Сигналът е бил препратен на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна по компетентност. В РИОСВ – Варна са били заведени по-късно още два сигнала под №№ С-120/29.01.2025 г. и С-120/А1/29.01.2025 г., които са били с идентично съдържание. В резултат на описаното в сигналите длъжностни лица от РИОСВ – Варна са извършили извънредна проверка на брегова линия в участъка от Варненското езеро до Черно море. Резултатите са обективирани в Констативен протокол № 020895/30.01.2025 г. Според протокола при извършения обход на Морска гара, в района на заведение Senso Lounge Club до яхтено пристанище, по повърхността на морските води се наблюдавали отлагания с червеникав оттенък и неустановен състав. Видно от писмо № 370#2/31.01.2025 г. директорът на ДМА – Варна, ИАМА, на основание чл. 58 ал. 3, чл. 122 ал .1 и ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, във връзка със забраната по чл. 53 ал.1 от с.з., е върнал сигнала на директора на РИОСВ – Варна, за предприемане на действия по компетентност. С процесното писмо изх. №26-00-1055/07.02.2025г. на осн.чл. 14 ал. 4 ЗООС директорът на РИОСВ – Варна е предписал на дружеството-жалбоподател всеки първи работен ден от седмицата да представя в РИОСВ – Варна седмичен график за предстоящите дейности по бластиране на кораби и/или части от тях на територията на пристанището и/или на изкуствени съоръжения, разположени в повърхностен воден обект, които предстои да се изпълняват през следващата работна седмица, като е определен постоянен срок за изпълнение. Уведомителни писма с идентично съдържание са връчени и на други ЮЛ, извършващи дейности на територията на КРЗ – Варна: „Терем- КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, „МТГ-Делфин“ АД – Варна, „Кораборемонтен завод Одесос“ АД. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че е приел във връзка със спора представени в хода на делото от органа писмени доказателства: писмо по електронна поща от 28.02.2025 г. от КРЗ „Одесос“ до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от 07.03.2025 г. от КРЗ „Одесос“ до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от 14.03.2025 г. от КРЗ „Одесос“ до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от КРЗ „Одесос“ АД – Варна от 21.03.2025 г. до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от КРЗ „Одесос“ – Варна от 28.03.2025 г. до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от 04.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 10, писмо по електронна поща от 10.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 11, писмо по електронна поща от 17.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 12, писмо по електронна поща от 24.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 13, писмо по електронна поща от 31.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 14, писмо по електронна поща от 05.03.2025 г. от „ТЕРЗ – КРЗ“, от 07.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справки за дейности по бластиране на палуби изх. №№ 194/05.03.2025 г., 221/11.03.2025 г., 237/17.03.2025 г., 263/25.03.2025 г. и 281/31.03.2025 година, които не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност с останалите доказателства по делото. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че жалбата на дружеството е основателна и отменя процесното писмо. Мотивира се с обстоятелството, че обжалваното предписание не отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, Съдът намира, че мотивите на административния акт, подлежащ на съдебен контрол, са непълни и неясни до степен, която следва да се приравни на липса на такива. В допълнение, посоченото правно основание на чл.14 ал. 4 ЗООС, касае правна норма, която съдържа в себе си общо правомощията на директорите на РИОСВ. Посочената допълнително разпоредба на чл. 166 т. 3 ЗООС също не отговаря на изискването актът да съдържа правното основание за неговото издаване. Съдът приема за основателни доводите на дружеството жалбоподател за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради наличие на основанието на чл. 146, т. 2 АПК и го отменя. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изяснил от фактическа страна административноправния спор и е достигнал до необоснован правен извод за нарушение на изискването на чл. 146, т. 2 АПК. За да е налице основанието по чл. 146, т. 2 АПК, изискването за форма следва да е въведено в закона. В случая фактическите и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за издаване на акта са неговите мотиви. Липсата на фактически основания е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Липсата на правни основания за издаване на индивидуалния административен акт Върховният административен съд също трайно приема, че е съществено нарушение, тъй като законодателят ги е посочил като изискуем реквизит на акта. Значението, което правните основания имат за възможността съдът да извърши преценката за законосъобразност, предопределя и тяхната липса като съществено нарушение. Правното основание и фактите по делото са двата елемента, които съдът следва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Още в Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. ОСГК на Върховния съд се приема, че мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаването му, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В конкретния случай, в разрез с посоченото тълкувателно решение първоинстанционният административен съд не е обсъдил приетите по делото релевантни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направеното в съдебния акт изброяване на доказателствата, представени в открито съдебно заседание по делото, е опорочило правния извод на съда, за неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК от страна на административния орган, включително и дали мотивите на акта са изложени по-късно и в друг документ, съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. ОСГК на Върховния съд. В писмото с изх. №26-00-1055/07.02.2025 г. обективиращо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, е посочено правното основание за издаването му - чл.14 ал. 4 ЗООС, като съгласно тази разпоредба директорът на РИОСВ има законоустановена компетентност да издава такива предписания. Следователно органът, издал предписанията, е компетентен по материя, по място /за територията на община Варна, и по степен /съобразно изричното законодателно упълномощаване на директора на РИОСВ/. Приложеният по делото констативен протокол от 31.01.2025 г., не е бил оспорен от дружеството досежно неговото съдържание, поради което същият обективира осъществения от компетентните длъжностни лица контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, поради което също е следвало да бъде обсъден с всички доказателства по делото, касателно неговата относимост и необходимост за правния спор. Правното основание за този контрол е посочено в чл.153 ал.2 и ал.3, респ.чл.155 ал.1 и ал.2 от ЗООС, което не е в противоречие с текста на чл. 14 ал. 4 ЗООС. В съдебното решение липсва анализ на доказателствата по делото, поради което съдът не е бил в състояние да извърши дължимата преценка относно законосъобразността на оспорения административен акт, включително и относно преценката за наличие на фактически и правни основания за издаването му. Като не е изяснил спора от фактическа страна и не е обсъдил относимите, допустими и необходими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, респ. не е съотнесъл установените факти по спора към приложимите правни норми, посочени като правно основание на административния акт, съдът е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава първоинстанционното съдебно решение. Решението на Административен съд е неправилно, което следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът, след изясняване на релевантните за спора факти в пълнота, съобразно дадените по-горе указания, следва да постанови акта си при съобразяване на относимите материалноправни разпоредби. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса за разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,