Определение № 3258 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Г. К. като настойник на Г. С. Г. срещу определение № 198 от 18.3.2024 г., постановено по гр.д. №116 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба против решение № 18 от 11.01.2024 г., постановено по гр. д. № 219 по описа за 2022 г. на Добричкия окръжен съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на въззивната жалба. Окръжна прокуратура-Добрич, назначеният от съда особен представител на Г. С. Г. и М. Г. С. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. По искане на Окръжна прокуратура Г. С. Г. е бил поставен под пълно запрещение с решение № 206 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 219 по описа за 2018 г. на Добричкия окръжен съд. С молба от 23.02.2022 г. М. Г. С. е поискал отмяна на пълното запрещение или евентуалната му замяна с ограничено запрещение на своя племенник Г. Г.. По образуваното производство, в което са участвали Прокуратурата на Република България, настойникът на пълно запретения и назначеният му от съда особен представител, Добричкият окръжен съд е постановил решение, с което е отказал да отмени пълното запрещение на лицето, но го е заменил с ограничено запрещение. Настойникът на Г. Г. е обжалвал това решение пред Варненския апелативен съд, който е оставил въззивната жалба без разглеждане. Приел е, че с назначаване на особен представител на Г. Г. представителната власт на настойника по отношение на поставеното под запрещение лице е отпаднала. Той не е лице, по чието искане е било постановено запрещението, поради което и не е легитимиран ответник съгласно разясненията по т.10 от ППВС № 5/1979 г. Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Назначаването от съда на особен представител на поставения под пълно запрещение на основание чл.29, ал.4 от ГПК/поради противоречие между представляван и представител/ не лишава настойника от представителната му власт. Той продължава да представлява поставения под пълно запрещение, докато не влезе в сила решението, с което пълното запрещение е заменено с ограничено. Дотогава той може валидно да представлява поставения под запрещение, включително и да подаде от негово име въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Назначаването на особен представител в процеса само предоставя възможността особеният представител да извърши онези процесуални действия, които настойникът не би осъществил поради противоречие между неговите интереси и интересите на представлявания. Тогава съдът би преценил кои действия следва да зачете с оглед интереса на представлявания. Следователно въззивната жалба е подадена от лице с представителна власт от името на поставеното под запрещение лице, а указанията на т.10 от ППВС № 5/1979 г., според които неучаствалите в производството по запрещение лица нямат право на жалба, не са относими към настоящия случай. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Варненския апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение