Определение № 50040 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на В. И. Г. за допълване на постановеното по делото определение № 389 от 23.08.2022 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 389 от 23.08.2022 г. по гр.д. № 4695/2021 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260930 от 23.07.2021 г. по в.гр.д. № 697/2021 г. на Пловдивския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от К. А. Ш.. В производството пред ВКС молителят В. И. Г. е имал качеството на ответник. Същият е подал отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора са приложени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2021 г., видно от които за осъществяване на процесуално представителство по делото молителят е заплатил на упълномощения от него адвокат договореното възнаграждение в размер на 2 000 лв., платено в брой. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд е пропуснал да се произнесе по това искане. При тези данни и с оглед изхода на делото, молбата за допълване на определението е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК К. А. Ш. следва да бъде осъден да заплати на В. И. Г. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 2 000 лв. Водим от гореизложеното съдът