Определение № 3469 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 439/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от “Бромак“ ЕООД (в несъстоятелност), гр.София чрез адвокат Д. Раков против разпореждане от 09.12.2024г, постановено по адм.д.№ 9589/ 2023г по описа на Върховен административен съд (ВАС). Изложени са оплаквания, че разпореждането е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според подателя изводите на съда, с които е оставено без уважение искането му, противоречат на чл.162, ал.1 от АПК и на определение от 04.11.2024г по същото адм. д. № 9589/ 2023г по описа на ВАС. Направено е искане за отмяна на разпореждането и постановяване на определение, с което да се укаже на тричленния състав на ВАС по адм.д. № 9589/ 2023г да изпрати съобщение за и да връчи на „Бромак“ ЕООД (в несъстоятелност), гр.София решение № 138– 06.11.2014г на Управителния съвет на Българска народна банка. Претендира присъждане на разноски. Управителният съвет на Българска народна банка чрез адвокат Пачаманов и адвокат Герджиков в подадено писмено възражение против частната жалба изразява становище за недопустимостта и неоснователността й. „Корпоративна търговска банка“АД (в несъстоятелност) чрез пълномощника адвокат П. Иванова в подаден писмен отговор оспорва частната жалба като недопустима поради липса на правен интерес и неоснователна поради реализирано право на жалба против решение № 138– 06.11.2014г на Управителния съвет на Българска народна банка. Във връзка с установяване на правния интерес е направено искане за спиране на настоящото производство по реда на чл.144 АПК във връзка с чл.229, ал1., т.4 от АПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по обжалване на определение от 04.11.2024г по адм. д.№ 9589/ 2023г на ВАС. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав при Втора колегия, съобрази следното: На 08.11.2024г по адм.д. № 9589/ 2023г по описа на ВАС е подадена молба от „Бромак“ ЕООД (в несъстоятелност), с която е направено искане на основание чл.162, ал.1 от АПК да му се изпрати съобщение за и да се връчи решение № 138/ 06.11.2014г на Управителния съвет на Българска народна банка. С оспореното разпореждане от 09.12.2024г молбата е оставена без уважение. Изложени са мотиви, че дружеството не е адресат на акта и е запознато с обжалвания административен акт, тъй като по негова жалба срещу решение № 138/ 06.11.2014г на УС на БНБ е било образувано адм.д. № 14785/ 2014г на ВАС, присъединено към адм.д.№ 14782/ 2014г на ВАС, VII отделение. Частната жалба против това разпореждане е процесуално недопустима, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.229, ал.1 от АПК, според която на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 или за които това е изрично посочено в закона. Разпоредбата на чл.162, ал.1 от АПК предвижда задължение на съда с оглед правилно конституиране на страните в съдебния процес, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, да им изпрати съобщение и да продължи съдебното производство по жалбата, като осигури на тези лица възможност да защитят интересите си. Лицата могат да подадат жалба (ако за тях актът е неблагоприятен) или да бъдат конституирани служебно като заинтересовани страни (ако актът е благоприятен). Отказът на съда да изпълни задължението по чл.162, ал.1 от АПК, какъвто представлява оставянето без уважение на молбата на „Бромак“ ЕООД (в несъстоятелност), не препятства лицата, които считат, че са засегнати от административния акт, да упражнят правото си на оспорване по съответния процесуален ред. Аргумент за това е и нормата на чл.162, ал.3 от АПК, според която когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1 (на които актът не е бил съобщен от административния орган), жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение. Поради изложеното и тъй като за разпореждания от вида на процесното нито в АПК, нито в субсидиарно приложимия ГПК изрично е предвидено обжалването самостоятелно с частна жалба, оспорването на разпореждането на съда от 09.12.2024г е недопустимо. По тези съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Недопустимостта на частната жалба обуславя и недопустимост на искането за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по обжалване на определение от 04.11.2024г по адм. д. № 9589/ 2023г на ВАС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че това определение е оставено в сила с окончателно определение № 1610 от 19.02.2025г по адм.д.№ 643/ 2025г на ВАС на петчленен състав, Втора колегия. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,