Определение № 92 от 12.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 138/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба от защитника на Г. Г. В. срещу разпореждане от 15.01.2026 г. по внохд № 278/2025 г. по описа на ОС – Разград, с което е върната касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 137/04.12.2025 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: С въззивното решение на ОС- Разград е изменена постановената присъда № 4/27.03.2025 г. на РС – Кубрат, като на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. Спрямо подс. Г. В. деянието е преквалифицирано от такова, извършено в условията на опасен рецидив и предварителен сговор с подс. В. Й. – чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5 от НК в престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, извършено при условията на опасен рецидив и в съучастие с подс. В. Й.. Наложено е наказание за същото лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е изменена и спрямо подс. Й., като и двамата са оправдани да са извършили престъплението при предварително сговаряне помежду си. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Срещу решението е депозирана касационна жалба от защитника на подс. Г. В., която е приета за недопустима и върната с атакуваното понастоящем разпореждане на съдия при окръжния съд. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че частната жалба е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Постановеното от окръжния съд въззивно решение по делото по съществото си е изменително такова и не е сред изчерпателно посочените в чл.346 НПК актове, подлежащи на проверка по касационен ред. Не може да бъде споделено становището в частната жалба, че практически е била отменена обжалваната пред въззивния съд присъда с пререшаване на фактическите и прави изводи на първата инстанция. Несъмнено в съответствие с правомощията си за извършване на цялостна проверка на обжалвания акт е допустимо окръжният съд да ревизира както фактическите, така и правни изводи на първоиинстанционния съд. Значимо процесния случай е, че тази му дейност е резултирала в постановяването на решение, с което не е изцяло пререшен въпросът относно вината на подсъдимите по смисъла на чл.336, ал.1 от НПК, а само по отношение на приложимия наказателен закон и наложеното наказание, като на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 НПК положението на подс. В. е било облекчено с прилагането на закон за по-леконаказуемо престъпление и намаляване срока на постановеното лишаване от свобода от три на две години. Поради това и депозираната касационна жалба от защитника му се явява недопустима и законосъобразно е била върната от съдията от въззивния съд на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК. Доводите в жалбата, насочени срещу постановеното решение, включително и за направеното искане за спиране изпълнението на присъдата, не биха могли да се обсъждат в настоящото производство, като е достатъчно да се отбележи, че в случай на поддържането им от защитника на подсъдимия и привеждането им в съответствие с изискуемото за това съдържание, е налице възможността за атакуване на съдебния акт чрез извънредния способ по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Предвид изложените съображения и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение