Решение № 8115 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична Дирекция на вътрешните работи, със законен представител – Директор, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт В.-Гяурова, против решение № 43069/22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8669/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на всички кумулативно необходими предпоставки по чл.1,ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността като счита за недоказано наличието на причинени неимуществени вреди, както и на пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдяните от ищеца вреди. В условията на евентуалност излага съображения за прекомерност на присъденото обезщетение като счита, че присъденият размер от 40000лв. противоречи на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД като вместо обезвъзмездяване на пострадалия би се постигнало неговото неоснователно обогатяване. Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Г. Б. Г. от гр.Видин, действащ чрез процесуалния си представител адв.Лалов, в отговор на касационната жалба и в становище по съществото на спора, оспорва основателността на същата и моли за потвърждаване на оспореното решение като правилно и обосновано, постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила за постановяването му. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решение е правилно относно изводите за наличие на настъпило увреждане, но счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С обжалваното решение на Административен съд София -град, на основание чл. 1, aл. 1 ЗОДОВ е осъдена Столична Дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на Г. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лева, причинени му вследствие на издаване на незаконосъобразна заповед за задържане на лице рег. №464зз576/28.10.2023г. на старши полицай в ОСПС-СДВР, отменена с влязло в сила на 14.05.2024г. решение, постановено по дело №15925/2023г. по описа на Софийски районен съд, заедно със законна лихва, считано от 20.08.2025г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторно обезщетение върху главницата в размер на 7020,41лева за периода от 14.05.2024г. до датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025г. Исковете за главница в размера до 51 000лева и за мораторна лихва в размера до 8951,02лв. са отхвърлени. В тези части решението като необжалвано е влязло в законна сила. За да уважи исковете първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с главен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, който е квалифициран като иск с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ - за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни органи на физическото лице – ищец по делото от отменен като незаконосъобразен акт, издаден при или по повод извършване на административна дейност, както и с акцесорен иск за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за периода от отмяна на незаконосъобразния административен акт и до предявяване на исковата молба по чл.1,ал.1 ЗОДОВ, който иск е квалифициран с правно основание чл.86 ,ал.1 ЗЗД вр. С пар.1 ЗР на ЗОДОВ. Съдът е приел, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на Държавата, в частност на ответника /СДВР/ като самостоятелно юридическо лице,в чиято система е органът, издател на отменената заповед за задържане. На първо място е отчел наличието на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт – заповед за задържане от 28.10.2023г. Периодът на действие на тази заповед, с която е приложен особен вид ПАМ ограничаване на свободата на придвижване на адресата на акта само в помещението за задържане в Първо РУ на МВР София, е от 15.20 часа на 28.10.2023г. до 12.25часа на 29.10.2023г. - общо 21 часа и 5 минути. На следващо място съдът е приел, че за ищеца са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване свободата му на придвижване в изолирана среда, засягане на чувството за чест и достойнство, засегнати са негативно самооценката му като личност и оценката му за обществено значимата кауза, която е отстоявана от него по време на задържането му. Съдът е приел също, че вредите се изразяват и в опасност за здравето на задържания поради неразрешен достъп до ползваните от него лекарства и апарат за дишане, както и в силно изразено притеснение за съпругата му - също във влошено здравословно състояние. Прието е, че претърпените вреди произтичат от нарушаване възможността да осъществи политическото си право на избор, както и от накърняване на общественото му положение и претърпяното унижение като публично известна личност предвид широкото медийно отразяване на задържането. Съдът намира също, че негативно се е отразил на ищеца последвалият неговото задържане „смразяващ“ ефект върху гражданското общество и другите участници в протеста в гр.София, пред сградата на ЦИК, чийто основен организатор е Г. Г. – председател на сдружение „БОЕЦ-България обединена с една цел“ В тази връзка се позовава на събрани доказателствен материал по делото медийни публикации, медицинска документация за здравословното състояние на ищеца по време на задържането му, както и след този период. – фиш от спешна медицинска помощ и ЕР на ТЕЛК. Съдът позовава акта си и на установеното въз основа на събраните гласни доказателства - св.Т. и св.Т. Съдът е приел наличие и на третия кумулативно необходим елемент на ФС на отговорността по чл.203 и сл. АПК и чл.1,ал.1 ЗОДОВ – наличие на пряка причинно-следствена връзка между издадения акт и настъпилите негативни последици за физическото лице – претърпени болки и страдания. Преценено е нормалното развитие на причинно-следствената верига, прието е че няма прекъсване при нея и настъпилите вреди са нормална и естествена последица от приложения ПАМ по отношение на личността. При определяне на размера на обезщетението по справедливост и за всички претърпени неимуществени вреди съгласно правилото на приложимия чл.52 ЗЗД, съдът е отчел всички относими и установени факти и обстоятелства, интензитета и продължителността на негативното въздействие върху личното и обществено положение на ищеца, засягането на негови основни конституционни права. Справедливият размер на обезщетението е определен на 40 000лв., съответно на него е изчислен за релевантния период и размерът на мораторната лихва –считано отмяна на незаконосъобразния акт, издаден от полицейски служител при СДВР и до завеждане на иска по ЗОДОВ. Решението е частично неправилно - само досежно размера на определеното обезщетение. По отношение на наличието на кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на чл.1,ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ответника, касационният съд намира фактическите и правни изводи на административния съд за законосъобразни и обосновани и ги възприема като свои. В тази си част решението се оставя в сила, поради което на основание чл.221,ал.2,изр. второ АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.. Касаторът в жалбата си оспорва правилността на изводите на съда досежно установеното наличие на претърпени неимуществени вреди и на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и тези вреди. Оплакванията му са неоснователни. Обратно на твърденията в касационната жалба, се приема за установено, че в резултат именно на задържането по силата на отменената заповед за задържане и веднага след това за Г. Г. са установени медицински показатели на сърдечна честота, кръвно налягане и кръвна захар, които са влошени и извън нормите. Установява се също, че ищецът е лишен от достъпа си до лекарства и [заличен текст], който се използва от него всяка нощ, въпреки че са били поискани и е било възможно предоставянето им, но не е дадено разрешение за получаването им. Опасността за здравето от влошените показатели и невъзможността да се ползва обичайно средство, предпазващо здравето и живота по време на сън произтича и е в пряка връзка със задържането на ищеца и невъзможността му за свободно придвижване. Не е налице съпричиняване, както се твърди от касатора поради неносене на лекарства и [заличен текст] по време на протестните действия, тъй като същите средства са необходими през нощта, преди и по време на сън, което поради прилагане на незаконосъобразния ПАМ е станало извън мястото на обитаване – там, където е проведено задържането – Първо РУ София. Не са основателни и оплакванията на касатора за недоказаност на претърпян психически стрес и дискомфорт, в т.ч. силни притеснения, които да се отразят на психиката, нито задържането да е довело до трайно и постоянно безпокойство. Въз основа на събраните свидетелски показания се установява именно причинения стрес, и последиците от него с дълготраен негативен ефект. Св.Т. установява, че след освобождаването от ареста Г. е бил в лошо състояние, силно пребледнял, едва говорел. Според св.Т. – Г. бил уморен, нямал сили след ареста, не го е забравил и често говорел за него, здравословно не е бил добре и.т.н. Установява се също наличие на пряка причинна връзка между негативните последици и незаконосъобразното задържане, която връзка не е опосредствена от други събития или обстоятелства. От събраните доказателства се установява при условията на пълно доказване, че всички описани и възприети от съда негативни последици за ищеца са настъпили именно поради това задържане, впоследствие отменено като незаконосъобразно. Дори невъзможността за упражняване на правото на вот по местожителство в гр.Видин, по време на проведените местни избори в деня, след задържането, е доказана от безпротиворечивите свидетелски показания- както с оглед на обстоятелството, че здравословното състояние и умората на ищеца не са позволявали да упражни правото си на глас, така и предвид обстоятелството, че личната му карта, която била здрава преди предаването й при задържането, е получена счупена и негодна за извършване на гласуване с нея, при освобождаване на ищеца от ареста на Първо РУ – според показанията на св.Т. и Т.. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност с директно въздействие върху правната сфера на увредения. В процесния случай установените неимуществени вреди са преки и непосредствени - типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат, настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Законосъобразно съдът е приел, че размерът на обезщетението за установените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост.Следва да бъде отчетен индивидуално всеки отделен случай, интензитета на възприемане и тежестта на последиците,съобразно събраните доказателства. От значение в случая е, както продължителност на действие на отменения акт, така и отражението на действието спрямо личността на увредения за времето на действие на акт /на фактическото задържане в случая/, но и след преустановяване на наложеното ограничение на свободата - като последици и отзвук за неговото лично състояние и обществено положение. В процесния случай се отчита времето, в което е действала заповедта за задържане - лицето е било задържано за 21 часа, както и негативните последици за здравето на задържания - влошено здравословно състояние, притеснение за собственото здраве и това на съпругата му при обстоятелствата в тази връзка, както са установени безспорно по делото, последиците за психиката и физическото здраве след преустановяване на приложения ПАМ. Взема се предвид, че макар и за кратко, е ограничено незаконосъобразно основно човешко право на свобода и сигурност. При определени предпоставки е допустимо ограничаването му от страна на държавните органи, но само по изключение, реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на Конвенцията. В процесния случай изключението не е било налице, ограничаването на свободата е неправомерно и само по себе си това обстоятелство съставлява достатъчно тежко нарушение със сериозни негативни последици за психиката, за претърпяното унижение и погазване на личната чест и достойнство. При нарушаване на граждански права, защитени от ЕКПЧ, нанасянето на неимуществени вреди само по себе си не се нуждае от доказване като върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размер над обичайния за подобен род казуси. В случая се установява съществувалата сериозна опасност за здравето на ищеца поради липса на медикаменти и специализиран апарат по време на задържането, съответно значителното притеснение и уплаха в тази връзка. Оот значение за определяне на размера на обезщетението е личността на ищеца, интензитета на неговото лично възприятие и отражението на неправомерния арест за него като личност, но също така от съществено значение е да се отчете и социалното му и обществено положение, политическата му дейност и позицията му на лидер на сдружение, което е известно със своята активна политическа и обществена дейност. Именно в това си качество и при дейности, свързани с обществената дейност и политическа активност на представляваното от него сдружение ищецът е задържан и е лишен, както от свободата си за 22 часа, но и от възможността да продължи да развива дейността си, както и да реализира на практика активното си избирателното си право като гражданин на РБ. Тези обстоятелства, позицията на ищеца като политическа фигура и медийната реакция на взетото спрямо него задържане- по време и след това, отзвукът на същото сред членовете на сдружението, но и в обществото са съществени негативни последици, които съдът е обсъждал и обосновано е възприел като немаловажни, за да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер значително по-висок и надхвърлящ обичайно присъждания размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при отменени по съдебен ред заповеди за 24 часово полицейско задържане съобразно актуалната в последните години съдебна практика. Правилно интензитетът на преживяното е преценен като значително надвишаващ обичайните негативни емоции спрямо сходни случаи като интензитетът вследствие реализираното изпълнение на отменения акт предопределя размер на обезщетението над обичайния за подобни ситуации. Основателна е касационната жалба за определения размер от съда над 20 000лв. и съответно на това и за мораторна лихва. Необосновано е решението в тази си част до 40 000лв. Касационният съд намира при съобразяване на всички факти и обстоятелства, относими към претърпените неимуществени вреди от ответника по касация и съобразено от административния съд и по-горе в настоящия акт на касационния съд, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 20000лв. в евровата му равностойност. Този размер на обезщетението е значително по-висок от определяните по сходни казуси в актуалната съдебна практика на съдилищата в България, както и на ЕСПЧ, но справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди в лично качество и като политическа фигура и общественик При по-висок размер ефектът не би бил на обезвреда, а на неоснователно обогатяване. Решението като неправилно и необосновано в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено за горницата над 20000лева. Акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва следва да се уважи съответно за размер от 3394,04лв. и да се отмени за горницата до 7020,41лв., в съответните еквиваленти в евро. Доколкото касационната жалба се явява частично основателна и съответно присъденото обезщетение по главния и акцесорни искове е намалено по своя размер, то следва съразмерно да се намали и размерът на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 вр. С чл.38,ал.1,т.3 ЗА и размерите по чл.7,ал.2,т.3 вр. С чл.8,ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – от 4271,23лв. на 2505,46лв. /1281,02евро/. В същия размер, съобразно уважения размер на исковете, се присъжда възнаграждение на адв. Лалов и за касационна съдебна инстанция. Съобразно изхода на спора в полза на бюджета на касатора следва да се присъдят допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първа съдебна инстанция в размер на 26,21евро /51,27лева/, както и разноски за претендирано юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер на 62,37евро /122лева/, определени по реда на чл.10,ал.4 ЗОДОВ вр. чл.37,ал.1 ЗПП и чл.24,ал.1 изр. второ от НЗПП и процентно според уважения размер на исковете при определено възнаграждение в размер на 200лв. за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,