Определение № 4047 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Ю. Туре, гражданин на Сенегал, чрез адвокат Стоянов, против определение № 1794 от 16.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1706/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Счита определението за неправилно, като постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи искането му за спиране на изпълнението на оспорената пред съда принудителна административна мярка до влизане в сила на административния акт. Ответникът по частната жалба, началник на ГПУ – Калотина не взема становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Ю. Туре за спиране на изпълнението на заповед № 4379 ПАМ-104 от 12.12.2024 г. на началник ГПУ-Калотина, с която му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 44, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред съда заповед е наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход“ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Тази заповед подлежи на изпълнение едва след разрешаване на спора по законосъобразността и по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 3 ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение. В конкретния случай е допуснато предварително изпълнение на оспорената пред съда заповед, но същото не е предмет на настоящото производство, тъй като административният съд е отделил жалбата против разпореждането, с което предварително изпълнение е допуснато, за разглеждане в самостоятелно производство. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение