Решение № 54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г.

Решение № 54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Л. В. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. В., против въззивното решение от 21.09.2011 г. по гр. д. № 474/2011 г. на Пернишкия окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 115/2001 г. на Брезнишкия районен съд, с което е отхвърлен иска за делба на дворното място в [населено място], представляващо парцел * в кв. 14 с площ 1 565 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда, състояща се от сутерен и етаж, две стопански постройки и гараж, определени са делбените квоти в допуснатия до делба друг имот -пл. № *, представляващ 1/3 ид. ч. от парцел *, * и *, в кв. 14 и в частта за разноските. С определение № 148 от 5.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му относно делбата на дворното място в [населено място], представляващо парцел * в кв. 14, с площ от 1 565 кв. м., с построените в него сгради. Това е и предметът на касационното производство, очертан от произнасянето по основанията за допускане на касацията. В рамките на този предмет касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа наличието на съпружеска имуществена общност между наследодателите в собствеността върху процесния имот вследствие на упражняване съвместно владение по време на брака им, поради което и счита за неправилен извода на въззивния съд, че същият представлява индивидуална собственост на преживелия съпруг В. Г. на основание издадения на негово име констативен нотариален акт след смъртта на съпругата му. Касаторът поддържа и становище за недопустимост на извода на съда за наличие на придобивна давност върху половината от имота в полза на един от наследниците - Е. И., при липса на позоваване от него на това основание, при наличието на друго такова - дарение в негова полза. Поддържа се, че придобитата в наследство част от процесния имот не е могла да бъде предмет на разпоредителните сделки в полза на част от наследниците, както и не са предмет на прехвърляне наличните стопански постройки и гаража, построени в имота, чиято делба е поискана и следва да се допусне. От ответниците по жалбата Л., П. и Е. В. И., чрез пълномощника им адв. Д. М., я оспорват по съображенията в писмените бележки и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, а останалите ответници не са взели становище. С посоченото по-горе определение в производството по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато в частта относно посочения имот на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи. Посочена е и задължителна съдебна практика, в която разрешението по този въпрос е противоречиво, а констатираното противоречие в решения по чл. 290 ГПК е довело до приложение на чл. 292 ГПК, като въпросът е решен с приемането на ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. До приемането му производството по настоящето дело бе спряно, впоследствие възобновено с определение от 18.01.2013 г. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да приеме, че спорният имот е бил индивидуална собственост на наследодателя В. Г., но не и в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му С. Г., въззивният съд е взел предвид момента на позоваване на придобивната давност - снабдяването с констативния нотариален акт през 1992 г., след смъртта на съпругата му през 1984 г., поради което и са зачетени правните последици на разпоредителните му сделки приживе в полза на внучката му А. П. и на един от синовете му - Е. И., в чиято полза била налице придобивна давност, с оглед обявяване привидността на договора за продажба с него, и на сина му Л. И. /за част от жилищната сграда/. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 120 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗЗД за обосноваване на извода, че правото на собственост не се придобива автоматично, с изтичане на давностния срок, а е необходимо позоваване на давността от страна на владелеца, което е сторил В. Г. след смъртта на съпругата му. Затова и към момента на неговата смърт процесният имот не е останал в наследството му, поради което и искът за делба е бил отхвърлен. Решението е постановено в противоречие с разясненията в ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, което като задължителна съдебна практика следва да намери приложение в разрешаването на спора. В него е прието, че макар и да намира приложение разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, позоваването на придобиването на правото на собственост върху един недвижим имот на основание придобивна давност не е елемент от фактическия състав на това придобивно основание /по чл. 79 ЗС/, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачетени към момента на изтичането на законно определения срок. Т.е. при позоваване на давността следва да се зачетат настъпилите към един минал момент последици, като наследниците на лице, което не се е позовало приживе на давност, да могат да сторят това при спор за собствеността, щом са продължили владението, като в тяхно лице се признаят правата на наследодателя им. С оглед на това разрешение по релевантния за спора въпрос за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, оплакванията на касатора са основателни. Бракът между наследодателите на част от страните по иска за делба - В. и С. Г. е сключен през 1929 г., като не е било спорно, а се установява и от свидетелските показания, че същите са живели в процесния имот, деклариран през 1963 г., до смъртта им - през 1984 г. е починала С., а през 1995 г. В. Г. Не е спорно и че в имота, наред със старата жилищна сграда, строена през 1955 г., са построени и селскостопански постройки и гараж, както и е построена нова жилищна сграда от Е. И., който и живее в имота понастоящем. При тези факти изводът на въззивния съд, че горният имот е представлявал индивидуална собственост на В. Г. с оглед на това, че същият се е снабдил с нотариален акт за собственост през 1992 г., след смъртта на съпругата си, е неправилен. Правото на собственост е придобито на основание владение от двамата съпрузи по време на брака им, в необходимия за придобиване по давностно владение срок, поради което и придобиването на собствеността върху имота е в режим на съпружеска имуществена общност, като след смъртта на съпругата до позоваването на давност от страна на преживелия съпруг не е налице необходимият срок, за да се приеме обратното. Този въпрос не е преклудиран със сила на пресъдено нещо по приключилото производство по исковете по чл. 30 ЗН, тъй като изложените мотиви в тази насока не се ползват с такава, а предметът на приключилото дело е различен от настоящия. Позоваването на ищеца, сега касатор, на правата на майка му, макар и същата да не се е позовала на давността приживе, е основателно и тези права следва да се зачетат при решаване на спора за принадлежността на вещното право в лицето на двамата съпрузи, доколкото не са налице данни наследствените части да са придобити от друг /с оглед разясненията в ТР № 1/2012 г. ОСГК на ВКС/. Бракът им е прекратен със смъртта на съпругата през 1984 г., т.е. при действието на СК от 1968 г. (отм.), съгласно чл. 14, ал. 7 от който преживелият съпруг, когато наследява с деца на починалия съпруг, не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Или частта на С. Г. в размер на * ид. ч. от общия имот, се наследява само от нейните низходящи - пет деца, всяко от което има по 1/10 ид. ч. от имота /1/5 от 1/2/. Снабдилият се с констативен нотариален акт за собствеността на целия имот В. Г. е могъл да се разпореди чрез извършените сделки само със своята идеална част от прекратената имуществена общност - * ид. ч., като последиците на прехвърлителните сделки следва да се зачетат съответно до този размер, вкл. и по отношение на Е. И., с оглед наличието на прикритото придобивно основание дарение /след обявяване на сключената продажба с нот. акт № */92 г. като нищожна и прикриваща дарение с решението по гр. д. № 854/99 г. на ВКС/. Следователно, правата на страните в дворното място и подобренията в него, каквито са построените селскостопански постройки и гараж, са по 1/10 ид. ч. /или по 4/40 ид. ч./ за всяко от петте деца по наследство от майка им С. Г., към тези на Е. И. следва да се прибавят и дарените от баща му * ид. ч. от дворното място, а другата * ид. ч. е разпоредена от В. Г. в полза на внучката А. П. /или, дяловете са за В., Л., П. и Л. В. по 4/40 ид. ч., за Е. В. 14/40 ид. ч. /1/10, или 4/40 ид. ч. по наследство от майка му и * или 10/40 ид. ч. по дарението/ и за А. П. - прехвърлените й от дядо й В. 1/4 ид. ч., или 10/40 ид. ч. /По делото липсват данни придобиването от последната да е в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като не е представено удостоверение за брак/. Правата на страните в построената в горното дворно място жилищна сграда, състояща се от сутерен и етаж, останала в наследство от наследодателката, с оглед горните съображения и разпоредителните сделки на В. Г. в полза на сина му Л. В. и внучката А. П., които следва да се редуцират до притежаваната от него * ид. ч. са, както следва: за В., Л., Е. и П. по 1/10 ид. ч. /или по 3/30 ид. ч./, за Л. В. - 8/30 ид. ч. /1/10 ид. ч., или 3/30 - по наследство от майка му и прехвърлената му от баща му 1/6 ид. ч., или 5/30 ид. ч., по време на брака му със С. В. И./ и за А. П. - прехвърлената й 1/3 ид. ч. от жилищната сграда /до размера на притежаваната от В. част/, или 10/30 ид. ч. С оглед горните съображения въззивното решение следва да се отмени в допуснатата до касационно разглеждане част, като неправилно и вместо него следва да се постанови друго решение, с което се допусне до делба процесния имот, между посочените лица и квоти. Доводът на ответниците по касация за недопустимост на делбата с позоваване на ППВС № 2/82 г. е неоснователен, тъй като хипотезата е различна от тези, предвидени в т. 1, б. б. "г", "д" и "е" от същото, поради което и разясненията в постановлението не могат да намерят приложение. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по разноските по делото, оплакванията на касатора в тази насока не могат да бъдат обсъждани. С оглед изхода на настоящето касационно производство, направените в него от касатора разноски в размер на 580 лв. следва да се понесат от ответниците по касация. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение